Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Казуо Ишигуро: Младите писатели се страхуват от линч онлайн

Писателят за самоцензурата в интервю за Би Би Си по повод новия си роман „Клара и слънцето“

Казуо Ишигуро през 2017 г., когато бе обявен за Нобелов лауреат по литература. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Казуо Ишигуро: Младите писатели се страхуват от линч онлайн

Казуо Ишигуро през 2017 г., когато бе обявен за Нобелов лауреат по литература. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Младите писатели се самоцензурират, защото се страхуват, че ще станат жертва на кенсъл културата*, казва в интервю за Би Би Си Казуо Ишигуро. Носителят на Нобелова награда за 2017 г. предупреди, че днес някои автори работят в атмосфера на страх.

По-неопитните писатели избягват да създават герои, които нямат нещо общо със самите тях, защото се притесняват от появата на „анонимна линчуваща тълпа онлайн, която ще превърне живота им в ад“. Жертва на този страх са най-вече младите автори, „които резонно имат усещането, че кариерите им са по-нестабилни, репутацията им е по-ранима и не искат да поемат рискове“.

Изказването на Ишигуро е провокирано от световно явление, при което редица популярни писатели станаха обект на т. нар. кенсъл културата и произведенията им бяха бойкотирани заради техни изказвания. Сред потърпевшите бяха Дж. К. Роулинг и Джанин Къминс. Самият Ишигуро споделя, че не се притеснява от културата на отричане.

„Струва ми се, че съм в привилегирована и защитена позиция, защото съм установен писател. Аз съм на възраст, имам репутация. Може би е илюзия, но мисля, че пред мен не съществува подобна опасност“, казва 66-годишният нобелов лауреат, носител на рицарско звание.

Кариерата на Ишигуро се простира в 40 години, автор е на 8 романа и една книга с къси разкази. Осмият му роман, „Клара и слънцето“ (Klara and the Sun), ще излезе на 2 март. Основният персонаж в него е робот с изкуствен интелект, нает от семейство, за да прави компания на 14-годишно болно момиче. Някои отбелязаха, че сюжетът напомня много тематиката на романа от 2005-а на Ишигуро „Никога не ме оставяй“. Действието се развива в неопределеното бъдеще, когато роботите са също толкова често срещани като велосипедите, а генното редактиране е нормален процес.

„Не бих казал, че е фантастика – казва Ишигуро. – Не съм си измислял нищо. Не съм написал една от онези истории за някакъв зъл, коварен робот, който взема власт над семейството, а дружките му взимат властта над света. Няма нищо общо с тези истории.“

Писателят споделя, че е по-скоро оптимист за изкуствения интелект, тъй като той ще донесе със себе си „огромни ползи“. Но казва, че все пак таи някои резерви:

„Щом програма с изкуствен интелект може да напише роман, който да ме разплаче, това показва, че сме преминали някаква гранична линия, това показва, че изкуственият интелект разбира човешките емоции и има капацитета да изпитва съчувствие. Ако може да направи това, значи може да провежда политически кампании например и то много, много силни кампании, много по-ефективни от различните видове тактики, които сме наблюдавали досега. По същия начин изкуственият интелект може да измисли идея като комунизма, нацизма или капитализма. Това, което ме тревожи, е, че за човеците ще бъде много трудно да удържат контрола в една такава ситуация“.

Ако такъв момент настъпи в обозримо бъдеще, Ишигуро подозира, че е възможно да бъде заместен от робот, но „ще има много по-сериозни неща, за които да се притесняваме“.

Произведенията на Казуо Ишигуро комбинират положителни отзиви от критиката и комерсиален успех. „Остатъкът от деня“ му носи „Букър“ през 1989 г. Романът е адаптиран за големия екран и в едноименния филм от 1993 г., номиниран за 8 награди „Оскар“, участват Антъни Хопкинс и Ема Томпсън. По „Никога не ме оставяй“, дистопична драма за човешки клонинги, отглеждани за трансплантации на органи, също е заснет филм – през 2010 г., с участието на Кийра Найтли, Кери Мълиган и Андрю Гарфийлд.

Роден в Нагасаки, Ишигуро се установява със семейството си във Великобритания, когато е на 5.

„Писателите трябва да се чувстват свободни да пишат от всяка гледна точка и да представят всякакви гледни точки – обяснява той. – Още от ранна възраст аз пиша от името на хора, много различни от мен самия. Първият ми роман е писан от гледната точка на жена.“

Първият му роман „Блед пейзаж с хълмове“ (издаден у нас миналата година от „Лабиринт“) разказва историята на японка, която се опитва да се възстанови психически след самоубийството на дъщеря ѝ. Още с публикуването ѝ през 1982 г., книгата привлича вниманието.

Някои смятат за културно присвояване писането за герои, които не са като техните автори, и държат, че писателите трябва да изхождат само от своята лична гледна точка.

„Има много валидни аргументи в този спор“, коментира Ишигуро. Но подчертава, че писателите имат задължението да се учат, да проучват и да се отнасят към хората и техните истории с уважение – ако искат читателите да бъдат съпричастни с творбите им. – „Ако някога се самоцензурирам, то ще бъде защото се съмнявам в уменията си да науча достатъчно за даден предмет, за да мога да пиша достатъчно убедитено за него. Но знаете ли, аз съм арогантно самоуверен, когато става дума за проучвания.“


* Кенсъл културата (от англ. – cancel culture) е модерна форма на остракизъм, при която публична фигура губи социалния или професионалния си статус заради коментари или възгледи, смятани за противоречиви. В този контекст думата cancel според речника „Мариам уебстър“ означава буквално „да спреш да подкрепяш някого“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах