Кевин Спейси: Ако бях политик, щях да убивам

Този виртуозен актьор не съди своите персонажи и намира думата „знаменитост” за отвратителна. Какво харесва и какво ненавижда носителят на две награди „Оскар” за ролите си в „Обичайните заподозрени” и „Американски прелести”? Дали същите неща не се нравят и на героя му Франк Ъндърууд – безскрупулният политик от сериала „Къща от карти”?

Интересно какво би казал Кевин Спейси в качеството си на артистичен директор на лондонския театър „Олд Вик”…

Представяме ви откровения, непредвидимия и невероятно забавен Кевин Спейси, който отговаря на въпросите на свои почитатели и читатели на английския вестник „Гардиън”:

– Защо мразите прозвището „знаменитост”?

– Това е отвратителна дума.

– Не съдите персонажите си, дори Франк Ъндърууд, защо?

– Моята работа е да ги изиграя.

– Четете много, какво?

– Постоянно се променят вкусовете ми. Освен това не искам да звуча претенциозно. Но точно в момента трябва да призная, че съм особено привлечен от трудовете на Кларънс Дароу (Дароу е прочут американски адвокат, правозащитник и общественик. Известен е с участието си в гръмки политически и трудови процеси в края на ХІХ и началото на ХХ век. Автор на шест книги – бел. ред.), по които в момента правим постановка в „Олд Вик”. Затънал съм до колене в неговите материали.

– Какво ви впечатлява у звездните ви колеги?

– Помня първите си срещи с телевизионния водещ Джони Карсън и легендарния ми колега Джеймс Стюарт. Казах на Джими: „Вие сте един от най-великите актьори, раждани някога… Най-вероятно постоянно го чувате това“. А той ми отвърна: „Не съм уморен да го чувам. Кажи ми го пак“.

– Бъркат ли ви с други Кевиновци в киното?

– Непрекъснато ме бъркат с някой от моите колеги, с които носим едно и също име. Бях в бар в Бостън заедно с трима полицаи. Това беше в годината, когато се случиха терористичните атаки по време на маратона на града. Едно момиче ме обсади и започна да говори приповдигнато: „Боже мой, това си ти… Кевин Бейкън”. Всички бяхме доста развеселени от случката. Бъркали са ме и с Кевин Костнър. Най-любимо ми е, когато някой ме поздравява за успех на филм, в който не съм се снимал. „Бяхте много добър в „Глутница кучета”. После трябва да размишлявам с кого толкова си приличам от колегите от тази лента. Да не би имам подобно ДНК със Стив Бушеми или Харви Кайтел?

Мога да бъда всеки, който иска публиката.

– Намирате време и за концертна дейност, какъв е репертоарът ви?

– Последните няколко месеца направих два концерта. Един в Маями и един в Китай. Имам оркестър от 40 музиканти. Пея като пощурял парчета от различни жанрове. Наскоро дори добавихме няколко нови песни в репертоара. Дори изпълнявам неща на Били Джоуел. We Didn’t Start The Fire изобщо не е лесна песен.

– Кое е любимото ви място в света?

– Не мога да си представя, че някога няма да съм свързан с Лондон. За мен е чест, че бях свидетел на времена, в които този град се превръщаше в културен център не само на Европа, но може би и на света. Има толкова артистичност в цялата страна…! Вниманието и любовта, и парите, които се дават за изкуство в Англия, са невероятни! Не се скъпят средства за книги, за музика, за кино. Спор да няма, Лондон е невероятно място! Няма значение по кое време на деня ще се озовете в него, винаги ще се приберете у дома си с част от неговите съкровища. Обичам да съм част от това.

– Как преживяхте сцената от филма „Кей пакс”, в която изядохте 17 банана?

– Бях надрусан ден и половина с калий. (Този плод е известен с високото си съдържание на този минерал – бел.ред.)

– Имате ли намерение да се захванете с политика?

– Обичам да постигам това, с което съм се захванал. А политиката намирам за доста обезсърчаваща именно заради това, че невинаги първоначалните ти намерения се осъществяват. Вярвам, че ако бях индивид като Франк Ъндърууд, най-вероятно щях да убивам хора, за да постигна намеренията си.

– Истина ли е, че не понасяте мрънкащи актьори?

– Ако има нещо, което изобщо не ми се нрави в моята професия, е че някои колеги се оплакват колко им била тежка работата. Моята работа е радост и наистина се чувствам като Кларънс Дароу, който е казал: „Когато бях на 9 години, баща ми ме накара да прекопая картофите. След това отидох да следвам право и повече не съм работил“. Когато чуя някой актьор да каже, че се е подготвял физически за тази или онази роля, ми се ще да го ударя.