Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Ким Ки-дук: Невъзможно е да надхитриш времето, то е по-дълго от вечността

Животът ни се дава веднъж и трябва да го напуснем поне с минимум удовлетвореност, казва знаменитият корейски режисьор, починал от Ковид-19

Ким Ки-дук си отиде от коронавирус на 11 декември по време на посещение в Латвия. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Ким Ки-дук: Невъзможно е да надхитриш времето, то е по-дълго от вечността

Ким Ки-дук си отиде от коронавирус на 11 декември по време на посещение в Латвия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Преди 14 години, през юли 2006-а, като акредитиран журналист на 41-ия Международен кинофестивал в Карлови Вари имах възможност да се срещна с легендарния корейски режисьор Ким Ки-дук (1960 – 2020). Тогава той бе в зенита на славата си и напълно естествено, гостуването му в чешкия спа курорт като официален гост бе едно от ключовите събития в богатата десетдневна програма. Фестивалът бе открит със световна премиера на тогава най-новия му филм „Време“ (2006), а на следващия ден режисьорът разговаря с група журналисти.

В памет на режисьора, който на 11 декември почина от Ковид-19, ви предлагаме разговора с него във вида, публикуван във в. „Новинар“ на 5 юли 2006 г.

Вижте още: ПРОЧУТИЯТ РЕЖИСЬОР КИМ КИ-ДУК ПОЧИНА ОТ КОРОНАВИРУС

Кореецът Ким Ки-дук е безспорно явление в съвременното кино и най-популярният азиатски режисьор в света днес. С изключителната си свръхпродуктивност – 13 игрални филма за последните 10 години, той редовно залива големите кинофестивали, а те се надпреварват да го канят в официалните си конкурси и да го отрупват с награди. Той стана уникален случай през 2004 г., когато за период от 7 месеца спечели отличията за режисура в Берлин и Венеция с два различни филма – „Самарянка“ (2004) и „Стик №3“ (2004). Затова журналистите го сравняват със Спилбърг, който пък спечели 11 награди „Оскар“ през 1994 г. с два филма – „Джурасик парк“ (1993) и „Списъкът на Шиндлер“ (1993).

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Ким Ки-дук е роден на 20 декември 1960 г., учи изобразителни изкуства в Париж, но завръщайки се в Корея започва като сценарист и успява да направи режисьорски дебют през 1996-а с „Крокодил“, който е посрещнат с възторзи и от критиката, и от публиката. Всичките му филми, освен че са показвани в Кан, Берлин, Венеция, имат невероятен боксофис в родината му и са гледани от милиони зрители. А специално в Карлови Вари той е постоянен любимец на организаторите и зрителите. Затова и 41-ият фестивал бе официално открит на 30 юни 2006-а със световна премиера на най-новия му филм „Време“ (2006). Това е сложна и същевременно четлива философска притча за любовта, нейните трансформации през изтичащото време, с увлекателен жив сюжет и елегантни режисьорски решения.

Пресконференцията на Ким Ки-дук както обикновено събра много журналисти, на чиито въпроси той отговори лаконично, само на родния си корейски език.

– Вашите филми винаги са аплодирани, а са толкова различни. Оставаме с впечатлението, че се боите от повторения и затова съзнателно и планомерно търсите постоянно разнообразие.

– Да, това е точно наблюдение. Така мога да кажа повече неща и то по различен начин. В личния ми живот обаче нямам никакви промени, живея съвсем обикновено, без нищо забележително във всекидневието си. Затова киното е моята свобода при избора и на решенията.

– Какво мислят младите зрители в Корея за филмите Ви и защо толкова много ги харесват?

– Младата публика винаги се интересува от основната тема на филма и същевременно, гледайки кино, иска да се развлича. Никога не забравям това и се старая да отговоря на очакванията им. Затова пиша сюжети, които са интригуващи, динамични, в тях има любов и изненади, напрежение от очакване на развръзката, но и поезия, и емоционалност където трябва. Ето, в сюжета на „Време“ двамата главни персонажи са щастливо семейство и много се обичат. Жената обаче се страхува ежедневието и рутината да не убият тази любов. И решава да промени лицето си с пластична операция, за да се харесва отново на своя любим съпруг. Той пък не може да си обясни нейното внезапно изчезване за няколко месеца и изпада в безтегловност, търси, но не може да открие нова любов. Когато тя се връща при него и му признава за промяната, той е шокиран, сега сам избягва от дома им и също решава да се подложи на такава пластична операция. Новото им взаимно търсене обаче завършва фатално, защото и двамата разбират, че вече не вярват един на друг кой с кого се люби. Това е главната идея на филма: че не можеш да избягаш от себе си, както е невъзможно да надхитриш времето, защото както казва Волтер, то е по-дълго от вечността. Самоличността не е в лицето ни и трябва да живеем с него във всекидневието.

– Защо „Време“ не е в конкурса, а само гала събитие при официалното откриване?

– Фестивалът в Карлови Вари е прекрасен, тук се чувствам великолепно, публиката се отнася с интерес и уважение към филмите ми, те всички са показвани през годините. Затова прецених, че няма какво повече да искам и очаквам от този толкова добър фестивал, а само мога в знак на благодарност да направя световна премиера на новия си филм.

– Противоположно на голямата любов, в много Ваши филми разглеждате темата за проституцията. С какво Ви интересува тя?

– Бракът също може да се тълкува като проституция, ако зад него стоят сметки за по-изгоден и задоволен живот. От друга страна, проституцията, която предлага платена любов, е също част от живота. Мисля, че оценката на живота и неговите стойности много зависи от гледната точка и интерпретацията. Моите филми показват такива различни варианти на съвременния живот, без да дават определение за проституцията или присъда над нея. Аз не смятам персонажите в моите филми за трагични или за светли образи. Те се подчиняват на своите инстинкти, без да ги оценяват или коментират съзнателно.

– Но все пак Вашите образи са по-често жертви на обстоятелствата, а не двигатели на съдбата си.

– Не съм сигурен как е в европейската културна традиция, но корейците са по-далече от разбирането за свободни връзки между мъжете и жените. Затова винаги съществува напрежение и страх от емоционално неравенство – единият да обича повече, а другият да се изморява и да скучае от тази любов. Затова героинята на „Време“ се решава на крайна стъпка, само и само да запази любовта си. Може би аз като мъж имам различна гледна точка от женската и тя да не се харесва на всички, но това все пак е мое право и осъзнат риск.

– Някои от Вашите филми са почти без диалог, а сега във „Време“ персонажите разговарят много на екрана, ала това оставя усещането за тяхното взаимно неразбиране.

– Използвам диалог само ако ми е необходимо да изясня словесно детайли от характерите на героите. В този филм това беше нужно.

– Липсата на диалог продава ли по-лесно филма в чужбина?

– Разбира се, особено за филм от една далечна азиатска култура с неразбираем и странен език.

– Във филмите Ви много често има груби и дори брутални епизоди. Това означава ли, че сте в някаква степен песимист?

– Като по-млад бях песимист, но сега вече – не, нищо че не съм много сигурен в доброто бъдеще на човечеството. Ала вече гледам много по-спокойно и философски на нещата, които ни заобикалят. Все пак животът ни се дава веднъж и трябва да го напуснем поне с минимум удовлетвореност. Иначе не би имало никакъв смисъл.

Карлови Вари, юли 2006 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах