Режисьори предлагат 3 нови принципа в българското кино 

Несъгласието си с предложенията за промени  в Закона за филмовата индустрия, изготвени от работната група към Националния филмов център, изразяват в отворено писмо до медиите 21 български режисьори и продуценти. Конкретните възражения и предложенията на авторите на писмото, сред които са тандемът Кристина Грозева и Петър Вълчанов („Урок“, „Слава“), Теодор Ушев („Сляпата Вайша“), Ралица Петрова („Безбог“), Милко Лазаров („Отчуждение“) и др., са изложени на сайта на НФЦ.

В писмото, изпратено до „Площад Славейков“, 21-те акцентираха 3 основни принципа, които според тях ще допринесат за развитието на българското кино. Накратко можем да ги обобщим така: повече микро субсидии за производството на повече и по-разнообразни филми; поемане на лична отговорност от членовете  на художествените комисии за изборите, които правят; поставяне на режисьорите в основата на творческия процес и избора на проекти.

Представяме ви пълния текст на писмото. 

Отворено писмо до медиите

Във връзка с предложенията на работната група за промени в Закона за филмовата индустрия, публикувани на 06.02.2017 г. в официалния сайт на Изпълнителна агенция „Национален филмов център” и поканата от страна на ИА „НФЦ” към филмовата общност за коментари и препоръки по текста на Закона, изразяваме несъгласието си предложените промени.

Нашите бележки и мотиви са внесени на 05.03.2017 г. до Министъра на културата г-н Рашко Младенов, работната група за промяна на ЗФИ, Национален съвет за кино, Съюз на българските филмови дейци и ИА „Национален филмов цнтър”, а поставените от нас въпроси и предложенията ни може да се прочетат в официалния сайт на Националния филмов център под № 11.

В основата на нашите предложения стоят три принципа, прилагането на които ще помогне значително за развитието на българското кино.

• Повече микро субсидии за български филми, чрез които да се стимулира производството на повече заглавия.

Подемът в българското кино е очевиден и това личи както от киноафиша през последните 2-3 години, така и от големите успехи на българските филми по световните екрани. Тази положителна среда може да бъде подкрепена и институционално чрез промени в Закона. Микро субсидиите са ключ към развитието на индустрията, тъй като ще нарасне броят произведени заглавия. С увеличаването на техния брой се повишава разнообразието от филми и работещи автори. По този начин системата престава да бъде закостеняла и създава условия за представянето на творци с различна визия, както и филми с разнородна зрителска насоченост, което води до подобряване на общото ниво на киното и развитието на културата в България. Доказателство за това е положителната промяна в българското кино, която донесоха филмите, произведени с нискобюджетни субсидии през изминалите 3 години. Подобен е опитът и на Румъния, където така наречената „нова вълна” възникна именно въз основа на значителния брой произведени заглавия.

• По-голяма лична отговорност за избора на проекти от художествените комисии.

Неведнъж сме ставали свидетели на ситуации в българската кино общност, в които дадена художествена комисия допуска за финансиране проекти, които представляват откровен художествен и финансов провал – както сред родната публика, така и по световните екрани. За да се избегнат досега съществуващите порочни практики, настояваме за промени в Закона, които изискват лична отговорност от членовете на художествените комисии и прозрачни правила, които не допускат конфликт на интереси и злоупотреба с влияние.

• Поставяне на режисьора в центъра на кинопроцеса.

Режисьорът е основният автор, отговорен за художествената концепция и реализация на всеки филм – негови са основните драматургични, визуални и въобще творчески решения. Режисьорите са големите създатели и откриватели на нови тенденции в киното. Затова е редно именно режисьорите да бъдат в основата на творческия процес и да бъдат максимално включени в избора на проекти, субсидирани от държавата и във всички други решения за бъдещето на българското кино.

Въз основа на тези три принципа предлагаме промени по конкретни членове в Закона за филмовата индустрия.

Също така обръщаме внимание, че промените в ЗФИ от страна на работната група не предвиждат нищо по отношение създаването на Фонд „Кино” (за набиране на средства за филмопроизводство от източници извън държавния бюджет), дигитализирането и съхраняването на българския филмов архив, който е в плачевно състояние, работата с публики и кинообразованието като основни механизми за развитие на индустрията, съобразени с цялостната политика на Европейската комисия в областта на аудиовизията.

Готови сме за конструктивен диалог и каним всеки, който покрепя предложенията, да се присъедини към тях.

С уважение:

Веселка Кирякова – продуцент
Владимир Петев – режисьор
Елена Мошолова – продуцент
Димитър Кутманов – режисьор
Димитър Сарджев – режисьор
Драго Шолев – рeжисьор
Елица Петкова – режисьор
Илиян Метев – режисьор
Константин Божанов – режисьор
Кристина Грозева – режисьор
Милко Лазаров – режисьор
Моника Балчева – продуцент
Николай Тодоров – режисьор
Павел Г. Веснаков – режисьор
Поли Ангелова – продуцент
Петър Вълчанов – режисьор
Ралица Петрова – режисьор
Светослав Драганов – режисьор
Слава Дойчева – режисьор
Тео Ушев – режисьор
Христо Симеонов – режисьор
Неда Морфова – режисьор
Камен Калев – режисьор