Летен сезон

Кинаджии в нов сблъсък – комерсиални срещу фестивални филми

Българската държавна политика следва да финансира филми с високо художествено съдържание, заявяват в отворено писмо 38 кинорежисьори, сред които Георги Дюлгеров, Стефан Командарев и Теодор Ушев

Срещата на представители на българското кино - между които директорът на НФЦ Камен Балкански и председателят на „Филмаутор“ Виктор Божинов, с депутати от Комисията по култура в парламента на 27 януари тази година. Стопкадър от видео на „Дневник“ - Кинаджии в нов сблъсък – комерсиални срещу фестивални филми

Срещата на представители на българското кино - между които директорът на НФЦ Камен Балкански и председателят на „Филмаутор“ Виктор Божинов, с депутати от Комисията по култура в парламента на 27 януари тази година. Стопкадър от видео на „Дневник“

Писмо в защита на художественото кино с добавена културна стойност изпратиха 38 български режисьори. В текста се казва, че опитът да бъде разделено формално киното на зрителско и фестивално крие опасност да бъдат финансирани от държавата нискохудожествени продукти, които не допринасят за развитието на българската култура, а са от полза за частни бизнес интереси.

Откритото писмо е адресирано до министър-председателя Кирил Петков, до министъра на културата Атанас Атанасов и до Комисията по култура и медии в парламента.

Режисьорите, сред които изпъкват имената на председателя на Съюза на филмовите дейци Милко Лазаров, на Георги Дюлгеров, Иван Ничев, Стефан Командарев, Теодор Ушев, са убедени, че от по-голямо значение е не да се реализират приходи от продажби на билети у нас, а да се представят достойни културни продукти на световния пазар, които да отворят пътя на българското кино към зрители от цял свят, както вече се е случвало.

В писмото се напомня, че разделението на зрителско и фестивално кино е било инициирано от Вежди Рашидов като председател на Комисията за култура в НС. Според тях това е остарял и неефективен подход.

Писмото е по повод проведената през миналата седмица среща на кинодейци с Комисията по култура в Народното събрание.

Предлагаме ви пълния текст на писмото:

Отворено писмо

Уважаеми народни представители,
Уважаеми господин министър-председател,

Във връзка с проведената среща между народните представители от Парламентарната комисия по културата и медиите към НС, с представители на Асоциацията на българските продуценти, „Филмаутор“, Асоциацията на българските киносалони и ИА НФЦ, бихме искали да изразим своята загриженост в няколко насоки:

На срещата бяха обсъдени проблеми, които засягат формирането на дългосрочна държавна политика в сферата на филмово изкуство и задават посоката за развитие на българското кино. В същото време на тази среща не бяха поканени представители на едни от най-значимите творчески организации и сдружения в областта на филмовото изкуство. Поради това, но не само, проблематиката беше представена изключително едностранчиво и повърхностно. Породи се неприятното усещане за прокарване на лични лобистки интереси, а не за конструктивен диалог в търсене на решения за сериозни проблеми от обществено значение.

Смущение буди фактът, че на тази среща се лансира едно изкуствено разделение на българското кино на „зрителско“ и „фестивално“. Тази вредна и погрешна теза, подхваната от представители на правителството на ГЕРБ, най-вече в лицето на бившия министър на културата, а впоследствие и председател на Комисията по култура в 44-то НС – Вежди Рашидов, сега беше доразвита и е на път да бъде официализирана. Категорични сме, че нито една национална кинематография не може да се разделя по този начин, защото навсякъде по света фестивалите се правят именно заради зрителите.

Фестивалът е място, където се събира изключително много публика, на която се показва селекция от най-добрите филми от цял свят. В Европа именно тези фестивални участия и награди са гарант за зрителя за качеството на даден филм. Фестивалите и филмовите пазари, които се провеждат по време на едни от най-големите филмови събития в областта на киното – Кан, Берлин, Торонто и т.н., са платформата, която дава възможност на българските филми, освен в страната, да бъдат разпространени и по света.

За щастие вече има множество такива примери и голяма част от българските филми, постигнали международен успех и донесли безспорен престиж за българската култура, се радват на добро киноразпространение и извън България. Поради това разделението на „зрителско“ и „фестивално“ кино е проява на липса на компетентност и/или опит да се подмени същността на философията на киноизкуството в контекста на европейските регламенти и разпоредби. Вярваме, че в унисон с европейските практики българската държавна политика следва да финансира филми с високо художествено съдържание, които реализират добавена културна стойност и носят международно признание и престиж за българската култура, а не филми, създадени единствено с цел търговска реализация. В единия случай се произвежда произведение на киноизкуството – културен продукт, а в другия случай се произвежда комерсиален продукт, предназначен за бизнеса в сферата на забавленията.

Задължение на Министерството на културата* и Комисията по културата и медиите в парламента е да се занимават с проблемите и да защитават правата на художественото кино. Няма логика филми, които се справят добре на пазара, постигат големи търговски резултати, но не получават висока оценка за своята художествена стойност, да бъдат подпомагани от държавните културни институции. Това са чисто търговски продукти, които, ако се допусне прецедент и Министерството на културата започне да ги субсидира, ще се окаже, че държавата обслужва не обществени, а частни бизнес интереси. Ако държавните политики абдикират от задължението си да подпомагат българското изкуство и насочат пряко помощите към пазара, то по-добре нормативните уредби да бъдат регулирани в Министерство на икономиката, а не в Министерство на културата.

На въпросната среща бяха направени конкретни предложения за промяна в правилника за прилагане на закона в посока цензура на авторите и неглижиране на художествените критерии, с които предложения категорично не сме съгласни.

Решени сме да защитаваме базисните за филмовото изкуство норми и ценности от посегателството на бизнеса и пазара. Няма да допуснем държавната помощ за производство на киноизкуство, по смисъла на европейските правни норми, да бъде пренасочена към обслужването на частни търговски интереси.

Приветстваме организирането на срещи и дискусии в широк кръг, на които да се разискват както проблемите в киноиндустрията, така и насоките за една смислена културна политика в областта на киноизкуството.

Подписали:

Георги Дюлгеров – кинорежисьор
Иван Ничев – кинорежисьор
Стефан Командарев – кинорежисьор
Тео Ушев – кинорежисьор
Камен Калев – кинорежисьор
Петър Вълчанов – кинорежисьор
Кристина Грозева – кинорежисьор
Весела Казакова – кинорежисьор
Мина Милева – кинорежисьор
Ралица Петрова – кинорежисьор
Милко Лазаров – кинорежисьор
Андрей Паунов – кинорежисьор
Константин Божанов – кинорежисьор
Илиян Метев – кинорежисьор
Драгомир Шолев – кинорежисьор
Иван Павлов – кинорежосьор
Виктор Чучков – кинорежисьор
Тонислав Христов – кинорежисьор
Павел Г. Веснаков – кинорежисьор
Христо Симеонов – кинорежисьор
Димитър Кутманов – кинорежисьор
Любомир Младенов – кинорежисьор
Петър Попзлатев – кинорежисьор
Николай Тодоров – кинорежисьор
Елица Петкова – кинорежисьор
Светослав Драганов – кинорежисьор
Александър Смолянов – кинорежисьор
Димитър Петков – кинорежисьор
Любо Йончев – кинорежисьор
Костадин Бонев – кинорежисьор
Зорница София – кинорежисьор
Димитър Сарджев – кинорежисьор
Петър Крумов – кинорежисьор
Лъчезар Аврамов – кинорежисьор
Николай Василев – кинорежисьор
Димитър Коцев-Шошо – кинорежисьор
Григор Лефтеров – кинорежисьор
Яна Титова – кинорежисьор


* Подчертаванията са на авторите на писмото – бел. ред.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах