Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Киномания 2019: „Александър Невски“, шедьовър на съветската пропаганда

Три класики на „Мосфилм“ с прожекции у нас през ноември (видео)

Във филма „Александър Невски“ на Сергей Айзенщайн тевтонските рицари са алегория за нацистка Германия, а Новгород - за СССР. - Киномания 2019: „Александър Невски“, шедьовър на съветската пропаганда

Във филма „Александър Невски“ на Сергей Айзенщайн тевтонските рицари са алегория за нацистка Германия, а Новгород - за СССР.

Не е нужно да харесвате Съветския съюз или да изпитвате носталгия по социализма, нито да сте член на Национално движение „Русофили”, за да оцените трите съветски заглавия, които ще бъдат показани в рамките на „Киномания 2019”. Но ако сте – програмата на „Киномания“ ви предлага един чудесен начин да отпразнувате културно и законно годишнината от Октомврийската революция с тридневно филмово пиршество на 6, 7 и 8 ноември в кино „Люмиер”. (Пояснение за по-младите читатели: Октомврийската революция всъщност започва на 7 ноември.)

Общото между „Александър Невски”, „Дерсу Узала” и „Спартак” е, че трите заглавия на „Мосфилм” са много различни и същевременно много сериозни постижения на филмовото изкуство, за които популярният преди 1989 г. въпрос „Филмът хубав ли е или съветски?” звучи доста глупаво.

Спартак

„Спартак” (1977) е цветен широкоекранен филм-балет, екранизация на едноименния спектакъл на Болшой театър по музика на Арам Хачатурян, постановка на Юрий Григорович със солисти Владимир Василиев, Марис Лиепа, Наталия Бессмертнова и Нина Тимофеева. За всички, което се интересуват от балет, това трябва да е достатъчно, а за останалите ще добавим кратък цитат от „Ню Йорк Таймс”:

„Спартак” е един от най-добрите балетни филми в историята на киното”.

Дерзу Узала

„Дерсу Узала” (1975) е съветско-японски приключенски филм по мотиви от две произведения на руския писател В. Арсениев с главен герой нанайския ловец Дерсу Узала. Режисьор на филма, който разказва за една експедиция на царския офицер Арсениев и приятелството му с неговия мъдър и същевременно по детски наивен водач в усурийската тайга, е японският майстор Акира Куросава. „Дерсу Узала” носи на съветското кино „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм и десетки други награди. Недоволни от „Дерсу Узала” (но по свои си, политически причини) са само китайците.

Александър Невски

Най-интересен от историческа, а и от кинаджийска гледна точка, е филмът на Сергей Айзенщайн и Дмитрий Василиев „Александър Невски” (1938). Според официалната руска, съветска и сталинска историография (= пропаганда), Александър Невски е благороден велик руски княз, защитник на руските земи от Западното зло и светец спасител на православието. Според повечето други историци, той е типичен представител на феодализма от ХIII век, известен с братоубийства, сечене на глави, узурпатор на Новгород, васал и колаборационист с татаро-монголските окупатори – герой, който би се чувствал повече у дома си в „Игра на тронове”, а не сред светците, патрони на храмове и манастири.

Вероятно в своя защита той би казал: „Времето беше такова” – и трябва да признаем, че в онази мрачна епоха, разбиранията за морала често са били доста шокиращи от днешна гледна точка. Но историята е едно, а киното – друго, особено когато е принудено да изпълнява изключително важни пропагандни и патриотични задачи през най-мрачните години на ХХ век.

През 30-те години СССР се отказва от някои постулати на класическия марксизъм и по-конкретно от схващането за патриотизма като изцяло буржоазно явление. След 20-годишна тишина около името му, Александър Невски започна да бъде представян като велика историческа личност, заслужил борец срещу католицизма и западните агресори и вдъхновител за нови подвизи в тази посока.

Предвид напрегнатите отношения с Германия, съветската историография набляга на разказа за вековното противопоставяне на славянството срещу немската експанзия на Изток и така отношението към Новгородския княз се променя радикално. От типичен феодален владетел, тормозещ народа, той се превръща в истински патриот и любим съветски герой.

Точно в този момент големият режисьорът, направил „Броненосецът Потьомкин”, е в немилост, принуден е да си прави тежки публични самокритики, появяват се предложения да му бъде забранено да снима. Айзенщайн отчаяно се нуждае да получи възможност да направи филм, с който да докаже, че не е формалист и разбира ролята на личността в историята, дори от времето на феодализма.

Режисьорът пише молба до Политбюро на ЦК, тя е разгледана и му се дава възможност да си избере за коя „прогресивна, патриотична историческа личност” да снима биографичен филм. Тъй като филм за Петър I вече се снима, му предлагат да избира между Иван Сусанин, Минин и Пожарски и Александър Невски. По онова време епохата на Невски е най-слабо позната и за него се знае най-малко – и точно затова Айзенщайн избира Невски:

„Какъвто го направя, такъв и ще бъде”.

Като драматизира усилието на княза да отблъсне тевтонски рицари, филмът залага на установените литературни и артистични средства на изразяване. Новаторското е, че зрелищното действие е до такава степен синхронизирано със специално написаната музика на Прокофиев, че самият Айзенщайн нарича структурата на филма си „симфонична”.

По думите на композитора, той бил отдавнашен поклонник на таланта на режисьора и с удоволствие приел да напише музиката за филма:

„В процеса на работата разбрах, че Айзенщайн е не само блестящ режисьор, но човек с голям музикален усет”.

На 7 ноември 1938 г. Сталин гледа филма и го одобрява. На 1 декември „Александър Невски” тръгва по кината, съпроводен от широка историко-културно-просветителско-рекламна кампания, многочислени положителни отзиви, тематични изложби, лекции, колективни посещения и зрителски възторг. Дебати за историческата (не)достоверност на показаните събития съществуват, но те остават на много заден план.

На всички е ясно, че тевтонските рицари са алегория за нацистка Германия, а Новгород – за СССР. Някои реплики на Александър Невски приличат на думите на Сталин пред XVII партиен конгрес:

„Ние сме на страната на мира и ще защитаваме мира. Ние не се страхуваме от заплахи и сме готови да отвърнем с удар на удара на подпалвачите на война. Който иска мир и търси делови връзки с нас, винаги ще получи подкрепата ни. А онези, които се опитват да нападнат страната ни, ще получат съкрушителен отпор, така че да се научат повече да не навират свинската си зурла в нашата съветска градинка. Такава е нашата външна политика”.

На 1 февруари 1939 г. Айзенщайн и изпълнителят на главната роля Николай Черкасов получават най-високата държавна награда — орден „Ленин“. През март 1941-а им връчват и сталински награди първа степен. Айзенщайн става и доктор по изкуствознание – без защита на дисертация.

През март 1939 г. филмът тръгва по американските кина, показан е и в Белгия, Швейцария и Великобритания. Критиците го сравняват с другия шедьовър на режисьора – „Броненосецът Потьомкин“. А по-популярна от самия филм става само музиката на Прокофиев към него.

Твърди се, че през септември 1939 г., след сключването на пакта „Молотов-Рибентроп“ и последвалото прекратяване на антигерманската пропаганда, „Александър Невски“ (заедно с още няколко други филми) е изтеглени от разпространение – но досега няма открити документи, доказващи официална забрана. След нападението на Германия на 22 юни 1941 г., прожекциите се възстановяват, отново с голям успех.

През 1942 г. е учреден съветският орден „Александър Невски” и на него е лицето не на самия Александър Невски, от чието време не са останали изображения, а на Николай Черкасов – актьора, изиграл главната роля във филма.

Едно от малкото по-различни мнения за филма е на известния литературовед и дисидент Л. З. Копелев. През 1990 г. той признава:

„За съжаление, аз също бях на онези хора, които без никакви резерви бяха вдъхновени от гениалния филм на Айзенщайн „Александър Невски”, без да осъзнават, че този филм… трови ума… През тридесетте години, които все още бяхме ентусиасти, искахме да се бием с фашизма, без да подозираме, че заедно с пропагандата, насочена срещу рицарите кръстоносци, ние приемаме и отровата на шовинизма с омразата към всичко чуждо, другоплеменно и разноезично… ”.

„Александър Невски”, „Дерсу Узала” и „Спартак”, ще бъдат показани първо в кино „Люмиер Лидл”, съответно на 6, 7 и 8 ноември от 19 ч.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах