Киномания 2021: „Земя на номади“, скромен филмов шедьовър

„Земя на номади“, един от най-обсъжданите филми на годината, влиза в програмата на фестивала „Киномания“ (8 – 22 април). Творбата на Клоуи Жао, номинирана за шест оскара, сред които и за най-добър филм, ще има прожекции на 11 и 20 април от 19 ч. в кино „Люмиер“.

„Земя на номади“ се базира на документалния роман „Nomadland: Surviving America in the Twenty-First Century“, но макар и да създава усещането за документален филм, всъщност е художествена драма. Въпреки това много от персонажите номади, които Фърн среща по пътя си, са непрофесионални актьори, избрали този начин на живот и в реалността. Освен режисьор, Жао е още сценарист и монтажист на филма си.

Главната роля е поверена на Франсис Макдорманд. След икономическия срив на компания, която поддържа живота в малък град в Невада, героинята ѝ Фърн събира багажа си и приема живота на номад – постоянно в движение със своя стар кемпер, тя обикаля страната, създавайки връзки с други хора, избрали този начин на живот, обменяйки философията си с тях и споделяйки съвети за оцеляване в новата си сурова реалност. Самата тя не се определя като бездомна, а като „човек без къща“, което „не е точно същото“.

Филмът се харесва на критиката – в „Ротън томатоус“ 94% от отзивите са позитивни.

„Това е филм пътепис като никой друг и скромен шедьовър като никой друг“, пише Джо Моргенстърн в „Уолстрийт Джърнъл“.

Атмосферата в него, колебаеща се между елегията и надеждата, показва необятния американски запад и живота, който напук на суровата му реалност, вирее в него, отбелязва критикът. Затова е повече от забележително, че подобен филм, който не би могъл да бъде направен никъде другаде, освен в Америка, е дело на режисьорка, родена и израснала в Пекин, Китай.

Подобно на „Три билборда извън града“, Фърн на Франсис Макдорманд е мълчалива и способна да изобрази цялата история на неудовлетворителния си живот само с израженията на лицето си, отбелязва Брайън Лаури в Си Ен Ен. Прекрасните пейзажи и красиво уловената американска пустош пък ще бъдат приети като необходимата промяна от зрителите, прекарали цяла година под различни Ковид-ограничения, пише Лаури.

„Филмът на Жао се дефинира от неговата текстура и тон, самата история не е водеща – отбелязва критикът. – Това е прозорец към начин на живот, който ще се стори чужд на повечето хора от съвремието. Продукцията подхожда с академичен стил към номадите и предлага възможност на зрителя да извърви част от пътя им в тяхната кожа, но без да ги съди за изборите им.“

Малко са негативните ревюта за филма. Едно от тях е поместено в „Нюйоркър“. Според критика Ричард Броуди „Земя на номади“ е два филма едновременно – документален и игрална драма, но вместо тези два жанра да се допълват, те взаимно си пречат. И докато много зрители откриват красота в липсата на разточителни диалози, Броуди намира това за недостатък – според него така и не става ясно какви мотиви са подтикнали останалите персонажи да изберат номадския начин на живот.

„В крайна сметка, „Земя на номади“ остава либерално-либертариански копнеж по неясно, недефинирано минало“, заключава Броуди.

„Пътуване към спомените“

И други интересни заглавия предлага пост-Ковид изданието на „Киномания“. Едно от тях е драмата „Пътуване към спомените“ на режисьора Хари Маккуин. Филмът е с прожекция на 12 април от 19 ч. в „Люмиер“. В него Сам (Колин Фърт) и Тъскър (Стенли Тучи) са двойка с дълга история и несигурно бъдеще, изправени пред страшната диагноза „деменция“ на един от тях. Подобно на „Земя на номади“, и тук героите разчитат на кемпера си, за да споделят последните съзнателни мигове заедно.

С висока оценка от 87% позитивни ревюта на критици в „Ротън томатоус“, филмът е хит според експертите, защото предлага нов, неизследван поглед към живота на хората с деменция, отбелязва Макс Гао в „Обзървър“. Забележително е още и че Фърт и Тучи се въплъщават във възрастна двойка гейове – демографска ниша, все още не особено изследвана във филмовото изкуство. Но темата за хомосексуалните отношения засяга твърде малка част от филма и не бива да се подвеждате, че жанрът е „гей драма“, допълва критикът.