Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

„Киносалоните са умирали много пъти и все пак са живи“

Тиери Фремо, генерален директор на кинофестивала в Кан, за 125-годишнината от първата филмова прожекция

Кината по целия свят понесоха тежки загуби заради Ковид-криза, някои от тях затвориха завинаги. Но салоните ще продължат да съществуват, защото зрителите копнеят за преживяването на големия екран, сигурен е Тиери Фремо. Снимка: ЕПА/БГНЕС - „Киносалоните са умирали много пъти и все пак са живи“

Кината по целия свят понесоха тежки загуби заради Ковид-криза, някои от тях затвориха завинаги. Но салоните ще продължат да съществуват, защото зрителите копнеят за преживяването на големия екран, сигурен е Тиери Фремо. Снимка: ЕПА/БГНЕС

През лятото на 1894 г. в Париж Антоан Люмиер открива кинетоскопа на Томас Едисън – обект, който задвижва мъничко изображение, след като в него се вкара монета. Синовете му Луи и Огюст успяват да превърнат изобретението на Едисън в кинематограф, в превод от гръцки „да пишеш движението“. Лек и лесен за използване, инструментът може едновременно да заснема и прожектира.

След много експерименти и няколко успешни опита, Антоан Люмиер разкрива изобретението си пред света на 28 декември 1895 г., когато посреща публика в „Indien du Grand Café“ в Париж, близо до оперния театър и в район в града, отреден за спектаклите на илюзионисти и магьосници. Едва 33 души успяват да влязат в салона на прожекцията, но следват още стотици в следващите дни. Така 28 декември остава в историята като раждането на киното. През 2020 г. се отбелязват 125 години, откакто първите тридесет и трима зрители се докосват до магията на киното.

По повод 28 декември „Варайъти“ канят Тиери Фремо за коментар в края на една година, в която някои експерти стигнаха дотам да предположат, че коронавирусът ще нанесе последния, смъртоносен удар на киното, особено ако се съди по застиналия от март боксофис и напредъка на видеоплатформите. Фремо, режисьор и генерален директор на международния филмов фестивал в Кан, е един от противниците на признаването на „Нетфликс“ и другите стрийминг услуги за алтернативен начин за разпространение на кино – политика, която е проличавала много пъти в селекцията на филмите в конкурсната програма на Кан. Въпреки недоверието си към онлайн гледането, Фремо не прогнозира смърт за киното.

„На 28 декември 2020 г. киносалоните навършват 125 години и отбелязването на празника е придружено с тъга, защото за първи път кината са в опасност – пише Фремо. – Това, в което световните войни не успяват, вирусът направи по коварен начин. През 2020 г. киносалони затвориха и екраните им останаха празни. И ако това не беше достатъчно, разпространителите и киноманите трябваше да гледат как платформите разграбват „семейни богатства“, филми и престижни филмотеки, примамвайки както създателите на филми, така и синефилите.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Но има много хора, които продължават да защитават каузата на киното, продължава той – Куентин Тарантино, Кристофър Нолан, Дени Вилньов и Мартин Скорсезе… Вместо да слушаме за смъртта на киното, можеше да прочетем думи на благодарност за многото начини, по които седмото изкуство допринася за цивилизацията.

Публиката не е виновна за проваления боксофис на 2020 г., подчертава Фремо. Във Франция и в други държави зрителите се върнаха в салоните още след като се вдигна първият локдаун, ще се върнат и след като спрат да важат всички други ограничения, сигурен е той.

Киносалоните може и да са изобретени преди 125 години, но днес публиката е тази, която ги изобретява – зрителите са магията на киното, отбелязва режисьорът.

„За разлика от Едисън, Люмиер е имал усещането, че това, което хората искат, е да споделят уникалната емоция и да го направят пред голям екран – пише Фремо. – Платформите, които не могат да съществуват без нас, нашата история и митология, не са отмъщение за кинетоскопа. Все пак телевизията не е изобретена до 50-те години. Кината са преминавали и през други изпитания – често са умирали и все пак са живи, защото публиката жадува за колективното преживяване. Със своето отсъствие киносалоните – които са нашите домове, църкви и ритуали – никога не са били толкова присъстващи. Кога ще се видим отново? Скоро. Трябва! Искаме да се върнем в киносалон, в който няма бутон за пауза.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах