Кирил Христосков: Искаме 300 кв. м от БГ Лувъра за частните колекционери

Съкровища на частните колекционери няма да бъдат показани в голямата изложба в Лувъра в Париж, на която българската държава ще експонира най-ценното от античността, което притежава. Тази липса подразни притежателите на сбирки с антики, някои от които съперничат на националните. Един от тях е Васил Божков. Ценителите у нас видяха преди 3 години в Националния исторически музей невероятната му сбирка от ритони, без аналог в света.

Поканихме директора на Фондация „Тракия“ Кирил Христосков да коментира отсъствието на частните колекционери от изложбата във Франция.

– Г-н Христосков, напролет предстои грандиозно културно събитие за нашата страна. През април 2015 г. в Лувъра ще бъде открита изложбата „Епопея на тракийските царе: Археологически открития в България“ с над 1600 антики, наредени в четири зали. Предмети от частни колекции, включително тази на Васил Божков, няма да бъдат включени. Защо?

– Обяснявам си го с това, че някой не си е свършил работата. Нарочно не си е свършил работата.

– Да не би предметите от колекцията на Васил Божков да са отхвърлени, защото е са открити от археолози?

– Вълчитрънското и Панагюрското съкровище също не са открити от археолози, но, доколкото ми е известно, ще бъдат представени в Лувъра. Да не забравяме, че в България има много случайни находки, които се предават от поколение на поколение в семействата. Тези предмети могат да са случайно намерени, закупени или заграбени, но това не намалява тяхната стойност. Нито материалната, нито научната. В Гърция и Италия, например, те са ценени точно толкова, колкото и откритите от археолози.

– Говори се, че първоначално френските експерти сами са решавили кои предмети да влязат в тракийската изложба в Лувъра…

– Вероятно на тези експерти никой не им е казал, че има и още една, частна колекция. Или пък някой им е подхвърлил невярното твърдение, че предметите от нея са „на границата на закона”. Впрочем самият Лувър е възникнал от частни колекции. Всички големи музеи са възникнали от такива колекции.

Чух и още едно, елементарно обяснение защо не сме поканени в Лувъра – че предметите са купувани от търгове и произходът им е едва ли не неизяснен. Макар че е повече от ясно, че идват от античността.

– Съзирате ли някакво лично отношение в изолирането ви от тази експозиция?

– Не мога да твърдя със сигурност. Но един от кураторите на изложбата за Лувъра – доц. Тотко Стоянов от Археологическия институт с музей, много яростно се нахвърли срещу частните колекционери, когато се работеше по Закона за културното наследство. Може би онази негативна енергия, която тогава го водеше, пренася и сега.

– Учените ли навеждат общественото мнение да се съмнява в полулегалното придобиване на колекцията „Васил Божков”?

– Всичко в колекцията „Васил Божков” е регистрирано, публикувано в каталози и многократно представяно пред публика, включително в Европа. Първата изложба с предмети наредихме в Европейския парламент в Брюксел. След тов бяхме поканени да участваме в международна изложба във Ландесмузеум в Бон, на която десет от най-големи музеи в света представиха паметници от гръцката и римска древност. През 2009 г. направихме забележителна проява в музей Востока в Москва, съпроводена с научна конференция. Централните руски телевизии и вестници отразиха събитието. Последно се включихме в голяма международна изложба в Кремъл. Участвахме с над 100 предмета. Ефектът беше изумителен.

– Възможно ли е все пак предмети от колекцията на Васил Божков да бъдат включени в изложбата в парижкия Лувър?

– Не мога да кажа. Макар че Вежди Рашидов е позитивно настроен към колекционерите, защото самият той е колекционер, той е един от нас. Но имаше период, в който не беше министър, по това време не получавахме информация как точно се подготвя изложбата за Лувъра, с нея се занимаваха чиновниците от Министерство на културата.

– Какво би могъл да покаже Васил Божков, ако все пак го поканят да участва в изложбата в Лувъра?

– Разполагаме с колектив от специалисти в областта на историята, археологията, реставрацията, консервацията и изкуството, които да дадат предложения. Разбира се, последната дума ще е на г-н Божков. Но дори отново да покажем предметите, които представихме в Кремъл, Западноевропейската общественост ще бъде впечатлена.

Възможно е да направим изложба-отговор на тази в Лувъра. В карайна сметка не всички могат да отидат до Париж, за да видят тракийски съкровища. Но може да го направят у нас.

– Държавна политика ли е изолацията на частните колекции?

– Държавата, с изключение на няколко добронамерени държавни служители, наистина не припознава колекционерите като партньор. Но тази политика не може да се определя като държавна, защото тя е резултат от действията на определени хора, които са си повярвали, че са държавата.