Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Кирил Кадийски: Че кой може да ти отнеме робството бе, робе!

Неморално е да използваш нелитературни проблеми за озвучаване на литературната си слава. Дали си гей, или си алкохолик, това няма никакво значение

„Срам ме е, че принадлежа на народ, който може да извади на показ десетки талантливи хора, а не може да се организира и да направи общество, в което да живее достойно, да не го мамят, да не го крадат, кой откъдето завърне, да не го пребиват и убиват, да не го прокуждат от дома му, да не го командорят по-некадърни от него“, казва Кирил Кадийски. Снимки: Емил Георгиев - Кирил Кадийски: Че кой може да ти отнеме робството бе, робе!

„Срам ме е, че принадлежа на народ, който може да извади на показ десетки талантливи хора, а не може да се организира и да направи общество, в което да живее достойно, да не го мамят, да не го крадат, кой откъдето завърне, да не го пребиват и убиват, да не го прокуждат от дома му, да не го командорят по-некадърни от него“, казва Кирил Кадийски. Снимки: Емил Георгиев

– Вие сте сред най-значимите поети на нашето време – защо в медиите предпочитат да канят не вас, г-н Кадийски, а персонажите, които описахте?

– Съпругът на една моя колежка – известен столичен психиатър – беше казал за мен: „Кирил Кадийски може и да целуне някому ръка. Но ако му поднесат задник, той ще отърчи до вкъщи да си обуе абитуриентските трандафори“. Знаете ли какво е трандафори? Едни много остри чепици от времето на моята младост.

Един интелектуалец може да е склонен към компромис. Дори е необходимо понякога да се правят компромиси. Както пише Стефан Баке на базата на крамолната анкета, която Светлозар Жеков направи с мен преди петнайсетина години: „Кадийски е правил компромиси, но в рамките на допустимия и полезен компромис“. Това го пише един французин, който е чел анкетата с лупа. Компромисът не е нещо лошо в политиката, както и в изкуството. Но трябва да бъде много точно премерен. И ако съм склонен към полезен компромис, то аз не съм никак склонен да правя компромиси пред тези, с които споря. Трябва да поддържаме ясна и категорична позиция. Аз не съм си позволил да изпитам удоволствие от непозволени компромиси.

– С вашата поезия съществувате като в паралелна вселена на обществото. Защо няма сечение между двете?

– Съпротивлявам се… Вижте, случи ми се нещо парадоксално. Аз съм издал гигантска антология на руската поезия, да не говорим за моето творчество. И за да представят този том по националната телевизия, забележете, се наложи да се намеси един приятел – иначе просто нямаше никога да ме поканят да представя тази емблематична книга. Може би защото е руска. Кой знае. Някога ме изключваха от комсомола като проводник на западно влияние, превеждах Вийон и Рембо. Сега сигурно искат да ме няма заради Лермонтов и Блок.

– Нуждаете се от връзки, за да ви представят по телевизията?

– Как другояче да го наречем? В същото време има дежурни хора, които по всеки въпрос в сферата на изкуството, по-конкретно на литературата, са готови да се изявят за пореден път – ще се изкажат и за детските книги, и за преводната поезия, и за оригиналната. И за четенето, и за писането. Вие ги знаете кои са.

– Има ли сред новите поети такива, които ви грабват?

– Разбира се, че има. Тук някои се мъчат да създадат усещането, че аз едва ли не съм някакъв противник на новото в изкуството. Не съм. Противник съм на това, което се представя за ново, без да е ново, защото е банално. Един Васил Балев, да кажем, издаде великолепна книга. Манол Глишев пък е момче, което ми напомня за моите бурни младини. Ентусиазиран. Понякога върти на по-високи обороти, някой път каишът плющи и превърта. Но талантлив като поет, ще помъдрее като остарее… Има един преводач, който преведе Рьоне Шар великолепно – Златозар Петров. Ще кажете, че съдя от висотата на някакви по-строги критерии. Но в изкуството никой няма право да съди от ниско ниво.

– Някои съдят с патриотични подбуди – нали е българче, дайте да го подкрепим.

– Наскоро четох в пресата друго: „Докога ще се правим на патриоти и няма да признаваме чуждото!“. Ние сме длъжни да бъдем патриоти, но не знаем мярата. Да не признаваш чуждото, когато е наистина добро, не е никакъв патриотизъм. Както и да се залъгваш, че твоето е добро, защото било българско. Или това „Горд съм, че съм българин!” А като го попиташ с какво по-точно е горд, не може да ти каже.

Аз, когато ми причернее и кажа, че се срамувам, че съм българин, мога да се обоснова. Срам ме е, че принадлежа на народ, който може да извади на показ десетки талантливи хора, а не може да се организира и да направи общество, в което да живее достойно, да не го мамят, да не го крадат, кой откъдето завърне, да не го пребиват и убиват, да не го прокуждат от дома му, да не го командорят по-некадърни от него.

– Малцина сред левите и десните интелектуалци у нас ще си кажат нещо повече от „добър ден“, вие с кои предпочитате общувате днес?

– Приемам творци от всякакъв тип политическа окраска. Бях наскоро редактор на стихове на Пабло Неруда, преведени от Никола Инджов, които предстои да излязат в „Колибри“. Неруда е колосален поет. Какво от това, че е комунист! Или Езра Паунд бил сътрудничил на Мусолини. Какво от това? Да вземем и Кнут Хамсун… Можеш да ги порицаеш за политически постъпки, ако има такава. Но не можеш да му отричаш творчеството, ако е голям автор.

– Как приемате политическите позиции на съвременните български автори, например на Георги Господинов?

– Най-ярката позиция, която е заемал Господинов, е да каже в прав текст, че Владо Трендафилов не е никакъв поет. И то защото онзи го беше захапал нещо. Но тази позиция не е политическа. Така че какво да добавя?

Вижте още: „ЛИБЕРАСИОН“ ЗА ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ: ЧОВЕЧЕ, КАК БУДИ ТОЗИ СВЕЖ ПОЛЪХ!

Преди десетина години по телефона ме канят в Министерството на културата да участвам в някакво жури. Питам кои са другите, журито предполага колективна работа и не мога да бъда с хора, които не ценя и уважавам. Ще имам проблеми с тях, „идейно-художествени”. Дамата ми съобщи няколко имена. Питам с престорено наивен глас за Георги Господинов, а тя като се притесни: „О, извинете, извинете! Пропуснала съм! Има го!“ Отвръщам: „Госпожице, не се притеснявайте, дори Георги Господинов да не е в журито, нищо страшно. Аз само се пошегувах!” А тя: „Не, не, той е тук, моля ви, ето го!“ Ето, виждате какви приоритети вече са се създали! В радиото друга дама ми сподели: „Георги Господинов ми е контингент от Асамблея „Знаме на мира“. Някакъв конкурс спечелил като дете.

Стефан Цанев разказа, че бил някъде в италиански университет и го питали дали познава Георги Господинов. Той отвърнал: „Не само го познавам, но имам честта да живея в една епоха с него“. Стефан си е направил гаргара, но аз съм казвал винаги, че ценя у Георги Господинов чувството му за пласиране на собственото творчество. Това е важно. В тая насока съм се учил от Николай Кънчев, Бог да го прости! Творецът освен да пише, трябва да може да си пласира творбите. Кънчев успя да се наложи в чужбина. И то сам. Без помощта на държавата, тъй като не беше нито председател, нито зам.-председател на Комитета за култура. Нещо повече – въпреки всички пречки, които му се слагаха. Вървял съм по неговите стъпки в това отношение. Щом си произвел някакъв продукт, от който смяташ, че ще има полза за твоята страна, въпреки пречките – ти си длъжен да намериш начин да го покажеш. И аз го направих. Виждате резултата.

– Какви пречки имахте по онова време?

– По време на режима ни пречеха, но не успяха да ни попречат. И на Кънчев, и на мен, и на Биньо Иванов, и на Драго Петров. Нас ни тероризираха. Измъчваха ни. Не в прекия смисъл на думата, разбира се – за Драгомир Петров Сегерс пише „поет от семейството на стария Милош и Рилке” (цитирам точно), а тук един умствен пролетарий, Иван Попиванов, доцент по онова време, го съсипва в рецензия „Плодовете на жалкото лирикоподобие” или нещо подобно, тук не цитирам точно, но глупавият смисъл е този. Кънчев не го печатаха дълги години, приеха го в Съюза на писателите вече побелял. Мен изобщо не ме приеха. Идваха и ми казваха – всичко ще ти се печата, но няма да бъдеш никога член на Съюза на писателите. Обяснявам си го с параноични страхове у някого, че всяко надигане на глава над членската маса, която беше държана в пълно подчинение, ще му създава дискомфорт. Но не можаха да ни попречат да си напишем работите. В момента публикувам всичко, което съм написал от 65-та година насам. Така е, защото не съм си позволил да публикувам тогава нито един ред, от който днес бих се срамувал.

– Ваши колеги са писали творби, посветени на Партията, но се представят за дисиденти…

– Да, и сега не могат да си издадат съчиненията. Трябва да изхвърлят, да зачертават. При мен няма такова нещо. Знаете ли, трагедията на българската литература е, че някои са талантливи априори, а се реализират като абсолютни глупаци.

Трагедията на българската литература е, че някои са талантливи априори, а се реализират като абсолютни глупаци.

Трагедията на българската литература е, че някои са талантливи априори, а се реализират като абсолютни глупаци.

– Някои казват, че най-превежданият български автор в чужбина е Антон Дончев. Други – че е Георги Господинов. Вие не бихте ли могли да претендирате за същото?

– Не е важно кой има повече публикувани книги, а как се приемат там. Какъв е КПД, така да се каже. Георги Господинов, жив и здрав да е, нека да напише много хубави книги. Но той пише малко, няма голямо творчество. Може пък това да е самодисциплина, която заслужава адмирации. Когато си на 50 години обаче, не можеш само с два или три романа да излизаш на световния пазар. Тук има и нещо друго – да улучиш точното време, когато да се появиш на тепиха. Ако излезеш много рано, има опасност (дай Боже повече такива опасности!) да те харесат и да кажат: давай още. А ти да нямаш, да не си си написал големите работи, казано по-просто.

Предишна страница 1 2 3Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах