Кирил Кадийски с епитафия за България, посветена на Доналд Туск

Кирил Кадийски посвети свой сонет на Доналд Туск, председателя на Съвета към ЕС. На откриването на българското председателство в четвъртък вечерта в Народния театър Туск рецитира на български език стихотворението на Иван Вазов „Отечество любезно“ и предизвика уважението на хиляди българи.

Гостът цитира само първия куплет на произведението, който изразява възхищението на поета от природните красоти на страната ни. А следващите куплети Вазов посвещава на огорчението си от своите сънародници, които говорят за своята родина с пренебрежение и дори със срам от своя произход – и как мнозина живеят в отечеството си като чужденци.

Сонетът на Кадийски е вдъхновен тъкмо от финала на „Отечество любезно“ – и по-точно от изречението „Ах, ний живейме в тебе кат същи чужденци“. Произведението е създадено през 2016-а, но посвещението „с умиление“ е направено след речта на Доналд Туск у нас.

Епитафия за България
Кирил КАДИЙСКИ

На господин Доналд Туск, с умиление

Ах, ний живейме в тебе кат същи чужденци…
Иван Вазов

Българийо, не моля аз: прости!
Откъсна ти се от сърцето нещо и за мене,
заветът, мащехо: не падай на колене!…
Простила на кого ли не, това си ти:

в зори оплискани от кръв жита
и в залеза одрана лъвска кожа…
Българийо, къде си скрила ножа,
до дръжката да го забия – не в гръдта

на твойте врагове (ах, тоя нож би
по ботевски помилвал свидните ти рожби!)
и не в гръдта си немощна… А в твоите гърди,

кърмилнице, с любов да го забия –
да те спася от черната ти орисия,
от твойте вечни, майко, козни и вражди…

2 май 2016 г.