Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Кирил Пейчинович – български, македонски или общ възрожденец?

Днес в Северна Македония отбелязват 250 г. от рождението му като изконен македонец, един от „първото поколение писатели на съвременната македонска литература”

Най-известното произведение на Пейчинович - „Книга сия зовомая огледало“  - е един от най-добрите източници за живота на българите в началото на XIX в. - Кирил Пейчинович – български, македонски или общ възрожденец?

Най-известното произведение на Пейчинович - „Книга сия зовомая огледало“ - е един от най-добрите източници за живота на българите в началото на XIX в.

Още една възрожденска личност, която е част от общото минало на България и Северна Македония, ще бъде чествана днес в Тетово като част само от македонската история и литература. 250-годишнината от рождението на Кирил Пейчинович ще бъде отбелязана от Комисията за връзки с религиозни общности и религиозни групи пред Музея на Тетовския регион. Предвидена е тържествена церемония, с която да се почете паметта на просветителя, популярен учител и игумен на манастира Лешок Кирил Пейчинович-Тетоец.

Кирил Пейчинович

„Кирил Пейчинович-Тетоец е велика фигура в националната история на Македония, работата му е първият лъч надежда след дълъг и тъмен период. Неговият характер и творчество са запечатани в колективната памет на населението от района на Тетово, където е роден и израснал просветителят. Събитието ще бъде чудесна възможност да си припомним големия му принос и да изразим нашето уважение“, се казва в изявление на македонската комисия.

В македонските източници упорито се твърди, че Кирил Пейчинович е македонски просветител, писал на специфичен „македонски“ език, и е един от „първото поколение писатели на съвременната македонска литература“ заедно с друг виден български възрожденец – Йоаким Кърчовски. Това твърдение се налага упорито, въпреки че самият Пейчинович твърди, че пише на „най-прост български“. През 1816 г. той публикува в гр. Буда една от първите книги на новобългарски език – „Книга сия зовомая огледало“ (Книга, наречена огледало). В предговора ѝ ясно се казва:

„Книга сия зовомая огледало / описася ради потребы и ползованія препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Миссии, многогрешним во Йеромонасях и недостойнейшим Игуменом Крал Марковаго монастиря, иже во Скопие у Маркоа река храма светаго великомученика Димитрия КИРИЛ ТЕТОЕЦ ПЕЙЧИНОВИЧ; и издася на тип иждивением и потщанием благоговейнаго во Свещеницях господина Косте Стошича попа от Призрена града“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Македонският литератор Блаже Конески, на когото македонците особено разчитат за езиковата си идентификация и когото смятат за патриарх на съвременната си литература, през 1967 г. заявява:

„Независимо, че Пейчинович е нарекъл своя език „български“, неговото произведение е написано на тетовския диалект“.

Предполага се, че Кирил Пейчинович е роден около 1771 г. в с. Теарце, Тетовско. Не е известно светското му име. Образованието си започва в килийното училище на с. Лешок. Вероятно е бил ученик на Йоаким Кърчовски в Дебърския манастир „Св. Йоан“. Баща му решава да продаде имота си и да се покалугери в Хилендарския манастир. Този пример следва и Кирил Пейчинович. Не е известно колко време прекарва в Света гора. През 1801 г. става игумен на манастира „Св. Димитър“, където остава до 1818 г. В манастира написва своята „Книга сия зовомая огледало“. След това се връща в Хилендарския манастир, а по-късно се заселва в манастира „Св. Атанасий“, където остава до края на живота си. В манастира развива широка просвещенска дейност. Замисля дори да отвори печатница, но плановете му не се осъществяват. Написва втора книга – „Утешение за грешните“ през 1831 г., но успява да я издаде едва през 1840 г. в печатницата на архимандрит Теодосий в Солун. Оставя и един неиздаден ръкопис – „Житие и служба на Цар Лазар“. Умира на 12 март 1845 г.

„Книга сия зовомая огледало“ е един от най-добрите източници за живота на българите в началото на XIX в. В него са отразени редица суеверия, които отдалечават миряните от идеите на християнството. Целта на книгата е да поучи читателите и да ги отдалечи от разпространяваните тогава суеверия. Тъй като писанието трябва да бъде предназначено за широката публика, авторът го създава на достъпен говорим език – на неговия диалект в областта Долни полог. В лексиката могат да се срещнат редица сърбизми и турски думи, а в граматиката – черковнославянски особености, но въпреки това запазва българския си характер. Това е първата книга в българската литература, в която е използвана диалогичната форма – наставленията са написани като диалози със селяните.

Пейчинович следва примера на Софроний Врачански и неговия „Кириакодромион, сиреч Неделник“, като пише на разбираем разговорен език за широк кръг от бъдещи читатели. Предполага се, че съчинението на врачанския епископ е било налично в манастира „Св. Атанасий“, където служи Пейчинович.

За втората си книга „Утешение за грешните“ Пейчинович вероятно използва друг източник – поученията на Илия Миниат. Българският учен Марин Дринов прави предположение, че Пейчинович е чел съчинението му в руски превод. Съчинението отново съдържа поучителни слова за християнския читател. В предговора Теодосий Синаитски (също обявен за „изконен македонец” в Северна Македония) характеризира езика на книгата така: „прости язик болгарский Долния Миссии, Скопский и Тетовский да я чатат и простию народ да ублажает на таков православний учител”.

Като един от ранните възрожденци, творчеството на Кирил Пейчинович е малко – едва две отпечатани книги, една оставанала в ръкопис. Той се отличава като продължител на делото на епископ Софроний Врачански и като следовник на традицията на българските дамаскинари.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах