Кирил Серебренников, затворен под домашен арест, в битката за „Златна палма“

Селекционерите на 71-ия кинофестивал в Кан обявиха първите 18 филма в основния конкурс и още 15 от втората състезателна програма „Особен поглед“. Напрежението тепърва ще расте, тъй като още стотици кинематографисти от цял свят (продуценти, сценаристи, режисьори, актьори, оператори и други) ще очакват допълнителните заглавия, които ще формират двете най-важни категории до обичайната бройка от 19-21 заглавия. Но и сега вече се очертава любопитна конкуренция както за мечтаната „Златна палма“, така и в паралелното състезание.

След предварително обявения филм за откриването на феста „Всички знаят“ на иранския режисьор Асгар Фархади (двукратен носител на „Оскар“ за чуждоезичен филм), сега веднага прави впечатление, че той ще бъде в пряка конкуренция с още един много нашумял ирански режисьор – Джафар Панахи, който ще участва с новата си лента „Три лица“. Неговият статут с политическа присъда не му позволява да напуска родината си, но филмите му въпреки това достигат до най-големите световни фестивали. В Берлин дори получи „Сребърна мечка“ за „Спуснати завеси“ (2013) и „Златна мечка“ за „Такси“ (2015).

В основната селекция веднага се забелязва реверансът към великия Жан-Люк Годар, вече на 88, един от бащите на знаменитата френска Нова вълна от края на 50-те години през миналия век („До последен дъх“, 1960). Негов филм бе за последен път в Кан през 2014 („Сбогом на езика“, формат 3D), за жалост тогава маестрото не пожела да се яви, а само изпрати видеопослание. Едва ли ще дойде и сега, но французите не забравят идолите си и отдават заслужена почит към най-големите в киното, създадено от братя Люмиер тъкмо във Франция преди 123 години. Затова новият му филм „Le livre d’image“ („Образ и слово“) е в основния конкурс. По подобен начин през 2012 г. Кан показа в основния конкурс последния филм на тогава още живия Ален Рене („Все още нищо не сте видели“), другият „баща“ на Новата вълна с „Хирошима, моя любов“ (1959). Сред ветераните тази година ще е за пети път и китаецът Джиа Жан-ке с драмата „Пепелта е най-бяла“.

Кадър от новия филм на Годар „Le livre d’image“ („Образ и слово“)

В конкурса очаквано ще бъдат някои от новите любимци на Лазурния бряг като японецът Хирокадзу Корееда с филма си „Малки крадци“, италианката Аличе Рорвахер с „Щастлив като Лазар“ и французинът Стефан Бризе с „На война“. Сериозна заявка дава и полският режисьор Павел Павликовски с любовната драма „Студена война“ (копродукция с Франция), която разказва за сложни емоционални отношения през 50-те години, точно по време на най-горещата „студена война“.

След 27 години отсъствие, в Кан ще бъде отново американският режисьор Спайк Лий с лентата „Черният ку-клукс-клановец“. Но за изненада на мнозина в официалната програма не попадат новите филми „Лоро“ на Паоло Сорентино и „Фаворитът“ на Йоргос Лантимос. Те са сред желаните имена в Кан и предишните им опуси „Младост“ (2015, Сорентино) и „Убийството на свещения елен“ (2017, Лантимос) бяха приети с аплодисменти на Лазурния бряг.

След силното участие на „Нелюбов“ на режисьора Андрей Звягинцев през миналата година (награда на журито), руското кино отново ще бъде в борбата за „Златна палма“ с новия филм „Лято“ на талантливия режисьор Кирил Серебреников. Напоследък името мудълго време бе в медиите заради обвинения за финансови злоупотреби в ръководения от него Център „Гогол“ в Москва. Сега в Кан той ще може да реабилитира реномето си на оригинален кинематографист – ако, разбира се, филмът му се окаже добър. В него режисьорът разказва за зараждането на руския рок в Ленинград през 1981 година, когато знаменитият музикант Виктор Цой е под влияние на Дейвид Боуи и групата „Led Zeppelin“. Серебреников е познат в Кан, защото през 2015 година филмът му „Ученик“ бе в селекцията „Особен поглед“.

Всичко по темата „Арест на руски театрален режисьор“

Други нови режисьорски лица – дебютанти на Лазурния бряг, които след няколко години вероятно ще се появят в основния конкурс, сега също ще търсят късмета си в паралелната състезателна програма „Особен поглед“.

Кратката рекапитулация показва, че Европа отново ще доминира в официалната селекция с 8 заглавия, следвана от 7 азиатски филма (2 ирански, 2 китайски, по един от Япония, Корея и Ливан). САЩ отстъпва на трето място само с 2 заглавия (споменатият филм на Спайк Лий и „Под сребърното езеро“ на Дейвид Робърт Митчел), докато Латинска Америка въобще отсъства. Любопитни са обаче очакванията към единствения филм от Африка „Yomeddine“ (Египет, реж. Абу Бакр Шауки), който разказва за драмата на семейство християни – копти.

Постерът на Yomeddine

В официалната програма, но извън конкурса, са 9 интересни заглавия като „Соло. Историята на междузвездни войни“ на Рон Хауард; омнибусът „10 години в Тайланд“ на 4 местни режисьори, сред които и лауреатът на „Златна палма“ Апичатпонг Веерасетакул; китайският „Мъртви души“ на режисьора Ван Бин; документалният „Папа Франциск“ на Вим Вендерс и други.