Китайка фалшифицира руската история в Уикипедия

Повече от 10 години и повече от милион думи за фалшив сребърен рудник с 30 хиляди роби

Китайската фалшификаторка с богато въображение се определя като обикновена домакиня със средно образование, но обещава, че в бъдеще „ще работи честно“. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Китайка фалшифицира руската история в Уикипедия

Китайската фалшификаторка с богато въображение се определя като обикновена домакиня със средно образование, но обещава, че в бъдеще „ще работи честно“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Една от най-сериозните мистификации в Уикипедия бе разкрита преди дни в Китай. В продължение на 10 години неизвестна жена с помощта на 4 фалшиви профила е допълвала реалната руска история с измислена и е създала цяла алтернативна вселена от повече от милион думи. Никога несъществували персонажи, сражения и изобретения се появяват в разказите ѝ, представени като факти. Цялата история се върти около тайнствен рудник в град Кашин, където се трудели 30 хиляди роби, разказва англоезичното китайско издание Sixth Tone.

Китайският писател И Фан в търсене на вдъхновение разглеждал статии от Уикипедия на мандарин, когато случайно се натъкнал на информация за великия сребърен рудник в Кашин, открит на територията на Тверското княжество – независима славянска държава, съществуваща от ХIII до ХV век.

В статията се разказва, че Кашинският рудник бил цял град, в който 30 хиляди роби и 10 хиляди свободни граждани добивали ценния метал. Безкрайните запаси от сребро станали източник на баснословно богатство за тверските князе и предизвикали завистта на съседите от Московското княжество, което претендирало за лидерство в региона.

От 1305 до 1485 г. продължили кръвопролитните войни между Твер и Москва за властта над сребърния рудник. Москва победила.

„След падането на Тверското княжество среброто било добивано от Великото княжество Московско и неговия правоприемник – Руската империя, докато рудникът не бил закрит в средата на XVIII век заради изчерпването му“, с удивление прочел И Фан в Уикипедия.

Писателят продължил да търси в същия източник и открил стотици свързани една с друга статии за велики сражения, славянски владетели, претендиращи за собственост над рудника, имена на инженери, работили в него. Всички били написани в суховатия стил на Уикипедия. Постепенно обаче започнали да изпъкват някои странности. На първо място, статиите в рускоезичната Уикипедия, свързани с рудника, били доста по-кратки от китайските или изобщо не съществували. Второ, препратките понякога водели в грешна посока. Например, препратка за средновековните методи за добиване на сребро по някаква причина водела към статия за автоматизираното добиване на полезни изкопаеми през XXI век. Търсенето в други източници убедило И Фан, че Кашинският рудник никога не е съществувал.

„Персонажи, липсващи в руската или английската Уикипедия, внезапно се появяват в китайската, размесени с реални исторически личности, така че реалността не може да бъде отделена от лъжата. Дори продължителната Московско-Тверска война се върти около несъществуващия кашински сребърен рудник“, пише И Фан в китайската платформа за въпроси и отговори  Zhihu.

Тогава светът научава за мистификацията.

Уикипедия започва собствено разследване, при което се установява, че за мащабния си „принос“, авторът на измислените статии е използвал четири фалшиви акаунта, всеки от които е удостоверявал личността на другите. Фалшификациите са се отнасяли основно до руската история и историята на империята Цин. Всички четири акаунта са били баннати след разследването.

За повече от 10 години авторът е написал милиони думи, създавайки 206 оригинални статии и е внесъл допълнения в стотици чужди. Въображаемите и много подробни военни и икономически епизоди били изкусно вплетени в реални събития и написани в стандартния стил на онлайн енциклопедията, така че било невъзможно да се различат от реалните статии. Ползвателите на Уикипедия нарекли фалшификатора „китайския Борхес“.

Предполага се, че става дума за жена. Наричат я Дже Мао по името, използвано в един от акаунтите ѝ. Според профила ѝ, вече премахнат, тя е била дъщеря на дипломат, работил в Русия, изучавала е руска история в университета и дори се е омъжила за руснак и е придобила руско гражданство.

“Кариерата“ ѝ в Уикипедия е започнала през 2010 г. Първоначално само е поукрасила с лъжливи детайли реалната историческа фигура на известния корумпиран чиновник Хъ Шън от династия Цин. През 2012 г. е превключила на руска история, редактирайки статии за цар Александър Първи. Оттам изфабрикуваните от нея истории се разпространили по целия сегмент на китайската Уикипедия за историята на Русия.

След разобличението Дже Мао публикувала писмо с извинения в англоезичния си профил в Уикипедия. Според това писмо истинската ѝ мотивация била изучаването на историята. Тя отрича да има каквито и да е връзки с Русия и заявява, че е обикновена домакиня със средно образование.

Дже Мао признава, че цялата вселена на нейните мистификация възниква, когато решава да отстрани пропуските и разминаванията в няколко пасажа, които тя е включила в чужди статии.

„Както се казва, за да кажеш една лъжа, трябва да лъжеш през цялото време. Не ми се искаше да премахна стотици хиляди думи, които бях написала, но в резултат загубих милиони написани думи и приятелите си учени“, пише авторката на измислиците, като обещава в бъдеще „да научи занаята“ и „да работи честно“.

Постъпката на китайската авторка се приема нееднозначно. Докато някои твърдят, че тя е подкопала доверието към китайската Уикипедия, други се възхищават на упоритостта и фантазията на жената, измислила цяла вселена около несъществуващ рудник. Днес повечето от редакциите ѝ в Уикипедия вече са отстранени.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах