ККК за Кевин Спейси – контра на кенсъл културата

От няколко години Европа е пристан за корабокруширалите кариери на американски актьори и режисьори, попаднали във вихъра на #MeToo. Кенсъл културата в САЩ среща отпор на Стария континент, който полира наново блясъка на Роман Полански, Уди Алън и отскоро на Кевин Спейси. Преди дни стана ясно, че актьорът, обвинен преди 4 години в САЩ и Великобритания за сексуално насилие, тормоз и злоупотреба с високо положение, ще се завърне пред камера с голяма роля в предстоящ филм на Франко Неро. Образът му там е като че ли иронично избран – Спейси ще бъде детектив, разследващ обвинения в педофилия срещу незрящ художник.

Дали това е новата мода в Холивуд, пита филмовият критик Питър Брадшоу в „Гардиън“ – контра на кенсъл културата? Според него това е феномен, при който популярни мъже, за които се счита, че са достигнали бурен край на кариерата си, обвинени са в престъпления, но нямат издадени присъди, се завръщат бавно под светлината на прожекторите, първоначално с почти незабелижими роли, за да тестват реакцията на публиката. Всъщност контра на кенсъл културата (ККК) може би не е чак толкова нова мода, а по-скоро тенденция, стара колкото самия Холивуд.

В края на 2017 г. Кевин Спейси бе на върха на кариерата си – предстояха му снимките на нов, последен сезон на сериала „Къща от карти“ и премиера на филма „Всичките пари на света“ на Ридли Скот. Тогава актьорът Антъни Рап разказа, че Спейси се опитал да го изнасили на парти, когато той бил само на 14. След това твърдение главоломно последваха още десетки обвинения. Макар тогава още нито един от случаите да не бе стигнал до съда, „Нетфликс“ отказа да работи със Спейси занапред и се наложи пренаписване на сценария на „Къща от карти“. Ридли Скот, който вече бе в постпродукция на „Всичките пари на света“, избра да презаснеме сцените на Спейси с Кристофър Плъмър.

„Но сега, без да има наказателна присъда, с висящи граждански дела и може би проучил дискусията около творческата свобода и юридическата презумпция за невинност, Спейси потапя внимателно пръст в хладката вода на публичното мнение – пише Брадшоу. – Измислената роля на Спейси хитро ще засегне аспекти от неговата ситуация – въпросите за тормоза, вината и невиността, преплетени в история, подканваща към симпатия и подновен интерес. И така, неговото реабилитиране започва. Но все пак този бизнес винаги се е отнасял меко със звездните алфа актьори.“

Възможно е завръщането на Спейси в Европа да бъде посрещнато с топли чувства единствено на Стария континент или да затвърди статуса му на изгнаник от Холивуд. Печално известно е, че Роман Полански използва френския си паспорт като щит срещу екстрадицията му в Америка, където все още го чакат съдебни обвинения в изнасилване. Неговият случай обаче е много странен – евентуалното престъпление се е случило през 1978 г. и изпреварва кенсъл културата с години.

„По ирония той е единственият мъж, чиято професионална филмова кариера остава абсолютно незасегната от дебата #MeToo. При Полански ККК не важи, той никога не е ставал жертва на кенсъл културата“, отбелязва Брадшоу.

Въпреки това е важно да се отбележи, че британските разпространители избраха да не пуснат на големия екран последния му филм „Офицер и шпионин“. Същеременно Робърт Харис, автор на едноименния роман, не понесе никакви последици, че е сътрудничил на режисьора за написването на сценария.

На Мел Гибсън например не му се наложи да чака толкова дълго, за да мине през ККК, след изблиците си на хомофобска, расистка и антисемитска реч, отбелязва критикът на „Гардиън“. Уди Алън все още е някъде в сивата зона между кенсъл културата и ККК и продължава да работи в Европа, тъй като все още няма наказателна присъда, въпреки честото припомняне от Дилън Фароу на обвиненията срещу режисьора.

Тук трябва да се изброят още примерите с Луис Си Кей, обвинен в повтарящи се случаи на тормоз, който почти успешно се върна към стендъп кариерата си (изнесе шоу и в България – бел. ред.), и с Лиъм Нийсън, който призна, че след като разбрал за изнасилването на близка своя приятелка от чернокож, бил готов да нападне всеки човек на улицата с по-тъмен цвят на кожата за отмъщение. Актьорът се извини за изказването си и неговият случай се превърна в един от примерите на зловредно мъжкарство.

„Както винаги, едва ли има по-лицемерен и мръсен предмет като кенсъл културата и надменния ѝ по-голям брат контра на кенсъл културата – заключава Брадшоу. – От десетилетия жените се гневят на установената среда на привилегированост и сексуален тормоз, срещу която съдът не предлага ефективна защита, затова се обръщат към съдебната зала на социалните мрежи. Но за онлайн „магистратите“ няма нищо подобно на справедлив процес или оценка на доказателствата. Там, където няма ефективна присъда в истински съд, може да кажем „довиждане“ на кенсъл културата, опетнените звезди ще опитват да очистят репутацията си извън Холивуд. ККК ще доведе до Европейска суперлига на непокаяли се звезди, отменени в САЩ, начело с Роман Полански в списъка.“

Памела Хътчинсън пише в „Индипендънт“, че връщането на Спейси на екран е въпрос на много лош вкус:

„За съжаление, то непременно изпраща зловредно съобщение: че е безсмислено жертвите да съберат смелост и да излязат наяве с твърденията си за злоупотреби и престъпления, които търпят в този бранш, защото знаменитостите винаги ще намерят начин да се измъкнат от неприятностите“.