Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Клаха, както и турчин не е клал…

Охридско-дебърското въстание в македонските земи е отговор на сръбския геноцид срещу българите след Втората Балканска война

Четата на Петър Чаулев по време на Илинденско-преображенското въстание 10 години по-рано. Снимка: Уикипедия - Клаха, както и турчин не е клал…

Четата на Петър Чаулев по време на Илинденско-преображенското въстание 10 години по-рано. Снимка: Уикипедия

Едно от най-рядко споменаваните, но и едно от най-спонтанните български въстания, е започнало на днешния ден преди точно 110 години. На 7 септември 1913-а започва Охридско-дебърското въстание, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и обединило българи и албанци в западната част на Вардарска Македония срещу тиранията на новата сръбска власт.

След края на Втората Балканска война през юли 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, с който България предава Южна Добруджа на Румъния и се отказва от претенциите си към Македония. Откъснатата още с Берлинския договор земя на българи около Вардар попада под властта на Сърбия. Започва геноцид и прочистване на българското самосъзнание в покорените от сръбското кралство територии.

След Втората Балканска война България приема общо четвърт милион изселници, но един милион българи остават под чужда власт. Сръбските власти започват масови арести, репресии и убийства, подпомагани от гърците. Прогонени са българските свещеници в Скопие, Охрид, Битоля и Дебър. Започва насилствена асимилация. Това става повод за началото на Охридско-Дебърското въстание, потушено с нечувана жестокост от сръбските войски.

Въстанието, подготвяно от ВМОРО, не изчаква определената дата, а избухва спонтанно на 7 септември 1913 г. На тази дата обединени български и албански чети освобождават Дебър. Два дни по-късно чиновниците от сръбската администрация са прогонени от града. Два сръбски полка се спасяват с бягство, а 420 войници са пленени. В града е установена българо-албанска власт. Въстанието се разширява и сръбските войски и администрация са прогонени и от Стружко, и от Охридско.

Четите на Петър Чаулев и Павел Христов влизат в Охрид на 12 септември. Жителите ги посрещат като спасители, а целият град е окичен с български знамена. На състоялото се събрание е учредена временна българска управа.
Отслужен е тържествен молебен, на който присъства цялото охридско гражданство. По същия начин е установена българска революционна власт в Струга и в околните села. Въстаниците прогонват сръбските войски към Битоля.
До 15 септември въстаническите сили вече наброяват няколко хиляди – истинска войска. За неин главнокомандващ е избран Петър Чаулев. Въстаниците тръгват към Битоля и Кичево. Тогава в македонските територии нахлуват – по искане на сърбите – и гръцки войски. Два дни са загубени в преговори с гърците, които накрая се оттеглят. Но това време дава възможност сръбската армия да подготви отпор срещу въстаниците. Сръбското правителство обявява, че е започнала „нова война“. Издаден е кралски указ за мобилизация. Във войската на сръбското кралство влизат нови 100 хил. войници. Активирани са и чети от Черна Гора.

Охридско-Дебърското въстание е потушено със зверска жестокост, по-голяма от тази на османските власти по време на Априлското въстание. В Охридска околия са изгорени до основи 80 български села, а в района между Охрид, Дебър и Гостивар изцяло или частично са опожарени около 180 български села. Град Дебър е почти напълно разрушен. Опожарени, ограбени и обезлюдени са десетки села в Дебърско.

При отбраната на Дебър загиват над 300 души четници. Избити са и стотици невинни жители. Жени и деца са хвърляни в огъня, а мъжете, наредени в редици, са избивани с картечници. В Кичево и Кичевско от сръбските войски и чети са избити над 100 души български и албански първенци.

Насилие е извършвано и в невъстаналите райони на Вардарска Македония. В Кочанско са убити 201 души и 107 са жестоко изтезавани. В Царевоселско са убити 212 души, като 87 от тях са обявени за безследно изчезнали. В Пехчевска околия броят на убитите българи възлиза на 134 души. В Битоля след жестоки мъчения са осъдени на дългогодишен затвор 46 видни български граждани, между които 13 са свещеници.

За да спасят живота си, над 30 хиляди души българи от тази част на Македония бягат към България.

Когато сръбският престолонаследник Александър І отива на инспекция във вече „укротените“ македонски земи, той пита едно момиченце: „Па шта си ти?“ (Каква си ти?). „Българка“, отговаря гордо детето. Сръбският принц го събаря на земята с плесница през лицето. Тогава Иван Вазов пише стихотворението си „Па шта си ти?“.

„Па шта си ти?“ – такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
„Па шта си ти?“ – с такваз псувня смущава
душата ти неканен пришълец;

„Па шта си ти?“ – туй питане навред –
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец, кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец –
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье –
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
„Тук българи са, българи от памтивека!“.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90