Изучавал съм латински, ходил съм на уроци по история на свободата в Древна Гърция и Рим. Чел съм и съм обсъждал гръцките трагедии и дори съм завършил курс по творчеството на Овидий. За цялото това време развих дълбока и трайна любов към класическата култура. Макар че завърших колеж преди почти десет години, аз все още чета и размишлявам върху творбите на Омир, Платон и Цицерон.
Разбирането на културата, философията и литературата на Античността подобри значително качеството на живота ми, затова мисля, че всеки човек трябва да премине през това образование. Ако не сте изучавали класическа култура в гимназията или университета, започнете още сега. Тук изброявам осем причини, заради които е добре да се потопите в класиката, както и списък с произведения, с които да започнете.
1. Подобрява общата култура
Знаете ли какво означава, когато някой каже, че трябва да избира „между Харибда и Сцила”? А че някой е „преминал Рубикон”?
Западната култура гъмжи от препратки към историята и литературата на класическите Гърция и Рим. Достатъчно е да направите алюзия с древен мит, история, художник, писател или държавник, за да нанесете могъщ риторичен удар. Но за да попадне в целта този удар, публиката трябва да е запозната добре със символиката и идеите на Класическата епоха.
За съжаление, тъй като все по-малко хора изучават класика в гимназиите или университетите, намалява броят на онези, които са в състояние да разберат значението на алюзиите в литературата, поезията и дори киното. Без познания за Рим и Гърция, тези хора не успяват да вникнат достатъчно дълбоко във въпросните произведения и да изпитат пълноценна емоционална връзка с тях. По дяволите, дори гледането на филм като „О, братко, къде си?” е по-приятно, когато познавате Омировата „Одисея”!
Ако искате изкуството, че даже и политиката да имат по-жизнен и съществен смисъл в живота ви, започнете да четете древните класики. Ще бъдете изумени от новите прозрения, които ще откриете в любимите си книги или филми и освен това ще водите по-пълноценен разговор със семейството си, приятелите и в обществото.
2. Позволява да участване във Великия разговор
Когато прочутата учебна програма „Великите книги” е въведена през 1930 г. в Чикагския университет, нейната цел е да запознае студентите с първичните текстове, които са изиграли водеща роля в оформянето на Западната мисъл и култура. Ректорът на университета Робърт М. Хътчинс иска американците да могат да участват в нещо, което той нарича Великият разговор. Според него този универсален диалог е съставен от задълбочени дискусии, формирани около философското преследване на истината, започнало от древните гърци и продължаващо до днес.
Темите във Великия разговор касаят значими идеи, върху които философи, теолози и художници разсъждават от хилядолетия. Какво е справедливост? Какво е истинско приятелство? Какво е любов? Какво е чест? Как да живееш добре?
Подобно на всеки друг дискурс, в който сте въвлечен, за да можете да водите пълноценно Великия разговор, трябва да имате представа какво вече е било казано. А как да постигнете това, без да имате познания върху класическата история и култура?
3. Позволява ви да забележите взаимосвързаността на идеите
Образователната система става все по-специализирана. Ние сме създали изкуствени бариери между различните области на познанието. Ако учите история, се съсредоточавате основно върху историята. С физиката – също. Историкът Ричард Уивър нарича това „фрагментиране на знанието”.
Но когато четете класиците, тези стени изчезват. За древните гърци и римляни цялото познание е било свързано. Когато четете „Историите” на Херодот, ще видите, че той свързва историческите събития с политическа теория, антропология и дори география. Платон не просто размишлява върху истината, справедливостта и красотата, но също върху математиката и физиката. Римските стоици не са се интересували само как да живеят в синхрон с природата, но и как да управляват империи и да взаимодействат с хора, с които не се погаждат.
Класическото образование пося у мен стремежа да свържа дори най-разнородните теми и идеи. Обичам предизвикателството да синтезирам тези различни концепции в един цялостно и добре обмислен аргумент или позиция.
И точно тук е разковничето: с развитието на технологиите и икономиката все повече работа се възлага на алгоритми и компютри; затова умението да създаваш нови връзки и да синтезираш данни и идеи е умение, което ще се търси все повече. Няма да е достатъчно да бъдеш добър програмист – компаниите могат да си наемат евтини програмисти от Индия. Но програмист, който има отлични познания по поведенческа психология и може да ги въплъти в компютърен код – ето това е рядко и изключително ценно умение.
Някои експерти твърдят, че причината, поради която Apple е толкова успешна през последните две десетилетия, е, че много от хората, които работят там – особено ръководните кадри – имат богат опит както в хуманитарните науки, така и в технологиите.
4. Внушава добродетели и морал
Ние, съвременните хора, обикновено гледаме на историята и изкуството твърде утилитарно, дори научно. Вълнуваме се повече от фактологическите дреболии в историята, а изкуството е полезно дотолкова, доколкото ни забавлява.
Но за древните гърци и римляни тези предмети са имали много по-широкообхватна и вдъхновяваща цел. Историята и изкуството не са били просто информативни и интересни, но също така са внушавали добродетели и морал. Ако сте чели „Историите” на Хеодот, „История на Пелопонеската война” от Тукидид или „Успоредни животописи” на Плутарх и сте се задоволили само с научаването на събития, които са станали преди хиляди години, значи въобще не сте разбрали посланието на тези автори. За тях историята е начин да научат хората как да живеят по-добродетелно. Те искат да ви запознаят с хората и народите, които са постигнали велики неща, и да ви накарат да им подражавате, като избягвате грешките, допуснати от тях.
Същото важи и за гръцкото изкуство. Гръцките трагедии не са просто за забавление. Те са създадени за наставление на душата. Трагедиите са учили гърците да внимават с високомерието и са им показвали, че дори най-великите мъже са податливи на морални слабости. Публиката не трябва просто да гледа пасивно случващото се, но и да изживее катарзис – да се избави от стреса и да обнови духа си. Целта е хората да напуснат театъра с подновени сили в опитите си да бъдат съвършени граждани.
5. Подобрява разбирането ви за политическите процеси
Както историкът Карл Ричард показва в книгата си „Основатели и класици”, всички бащи-основатели на Съединените американски щати са познавали детайлно литературата и културата на Античността. Като деца те учели гръцки и латински, а по-късно прочитали великите епични поеми и политически трактати. Дори в зрелите си години и на старини те отново се връщали към произведенията на Древна Гърция и Рим. Томас Джеферсън пише на Джон Адамс за любовта си към класиката:
„Усещам много по-голям интерес да знам какво се е случило преди две или три хиляди години, отколкото какво става сега”.
Много от основополагащите принципи на американската държава са взети директно от принципите, възприети в Древността. При дебатите около съставянето и ратифицирането на Конституцията на САЩ, бащите-основатели използвали древни гръцки и римски политически текстове като прецеденти за създаването на новата нация. Благодарение на класиците, САЩ има смесена форма на управление – независими изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Бащите-основатели се облегнали на древните гърци и римляни при различните видове войска, които Америка създава (наборните войници са били предпочитани пред постоянната армия, защото съществува опасност тя да бъде употребена от някой амбициозен политик за отнемане на гражданските свободи).
6. Възпитава ума
Четенето на класика може да е трудно. Текстовете често изискват от вас да напрегнете интелектуалните си сили, ако наистина държите да ги разберете и оцените. Но това психическо натоварване върви ръка за ръка с укрепването и възпитаването на ума, което пък се отразява и на другите аспекти от живота ви.
Една от причините да чета класиците е, че те ми служат като интелектуално точило, което поддържа ума ми остър.
7. Забавно е!
В класиците ми харесва това, че те никога не остаряват. Историите и героите са вечно актуални. Тази година завърших „Одисеята” за пореден път и открих, че сега ми е много по-интересна от първия път, когато я прочетох преди много време. Отново задълбах в трактатите на Цицерон и много се забавлявам с тях. Този човек е имал изключително остър ум!
Характерно за класиката е, че колкото повече я четеш, толкова повече я обикваш. Колкото повече вникваш в нея, толкова по-добре виждаш и разбираш алюзиите, които класическите автори правят един с друг. Нещо повече – класическата литература ще ви влияе по различен начин в различни етапи от живота ви. Като млад човек, изпълнен с енергия и жизненост, аз импонирах повече на Ахил. Но сега, като глава на семейство, аз съм по-съпричастен с Хектор и Одисей. Очаквам с нетърпение да видя как отношението ми към класиците ще продължи да се променя с напредването на възрастта.
8. Изпълва с вдъхновение
Древните гърци вярвали, че човешката душа, или „психе”, е изградена от три части: Разум, Желания и Thymos. Thymos представлява „огъня в стомаха” на човека – неговата енергия, борбеност, стремеж към съвършенство, желание да върши велики дела.
В нашия съвременен език нямаме точна дума, която да съответства на гръцката thymos. И има защо – за разлика от нас, древните гледали на живота като на нещо много по-епично и героично. Но четенето на класика може да ни помогне да възродим онзи thymos и енергичност, с които изживяваме дните си.
Откъде да започнем с изучаването на класиката
Не се изисква много, за да започнете да изучавате класиката. Просто прочетете следните произведения. Препоръчвам да започнете с гръцките, а след това да преминете към римските, тъй като те са базирани на еленистическите трудове.
Древни гърци:
„Илиада” и „Одисея” на Омир
„Трагедии” на Есхил
„Трагедии” на Софокъл
„Трагедии” на Еврипид
„Историите” на Херодот
„История на Пелопонеската война” на Тукидид
„Диалози” на Платон
Трудовете на Аристотел
„Писмо до Херодот” и „Писмо до Менойкей” на Епитур
Древни римляни:
„Трактати” на Цицерон
„За природата на нещата” на Лукреций
„Енеида” на Вергилий”
Трудовете на Хораций
„История на Рим” на Тит Ливий
„Метаморфози” на Овидий
„Успоредни животописи” на Плутарх
„Германия” и „Диалог” на Тацит
„Наръчник за живота” и „Беседи” на Епиктет
„Размисли” на Марк Аврелий
„Писма до Луцилий” на Сенека
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение