Клаудия Кардинале: Щастлива съм, никога не съм се женила

Клаудия Кардинале – живата легенда на италианското и световно кино (по нейно време това беше едно и също) отново е в България. Този път – за премиерата на новия български игрален филм „Имало едно време един уестърн“, в който тя играе една от главните роли. Годините (а те са 77) са се отразили на лицето на актрисата, но не и на духа й, нито на умението й да очарова с естественост, чувство за хумор и заразителен смях. Това си пролича веднага след преспрожекцията, когато екипът на филма се срещна и разговаря с първите си зрители.

Ето най-интересните отговори на Клаудия Кардинале на въпроси, зададени от представители на различни медии.

– Родена съм в Тунис и много обичам пустинята. Като дете мечтаех да стана учителка и да преподавам в пустинята. Разбира се, това беше абсурдна мечта, защото в пустинята бих могла да преподавам само на камили;

– Всичко ми е наред, аз съм една щастлива и свободна жена – затова и никога не съм се женила;

– Участвах с голямо удоволствие в „Имало едно време един уестърн“, защото се върнах на същото място, където преди 40 години (всъщност 47 – бел. ред.) снимахме „Имало едно време на Запад“ – филм, от който имам великолепни спомени, защото аз бях единствената жена в екипа;

Кардинале в „Имало едно време на Запад“

– Серджо Леоне беше невероятен човек. Беше накарал Енио Мориконе да напише предварително музиката и преди снимките пускаше на всеки актьор неговата тема, за да го подготви. Ядосваше се малко само по време на обяд, когато ми се караше, че не ям достатъчно. Истината е, че по-скоро той ядеше предостатъчно – беше голям ценител на добрата кухня;

– Ако ме питате какво е да се работи с Ален Делон, Франко Неро, Жан Пол Белмондо, Чарлс Бронсън – не мога да избера един от тях – с всички се чувствах много добре. Даже бих добавила в тази група и Джон Уейн;

Клаудия Кардинале и Ален Делон – митична двойка в киното

– Не знам какво да ви кажа за София Лорен, Джина Лолобриджида, Бриджит Бардо – те бяха все големи актриси, но са преди мен. (Бел. ред. – тук и Клаудия, и публиката се засмяха, въпреки че кариерите и на четирите дами се развиват основно през 60-те и 70-те, а Клаудия наистина е най-младата от тях);

– За мен Бриджит Бардо беше най-красивата жена – ние бяхме ББ срещу КК – русата срещу кестенявата. Когато се снимахме заедно (Бел. ред. – в „Петролотърсачките“ – 1971 г.), папараците ни следваха на тълпи с надеждата, че ще се избием, но ние се разбирахме много добре;

КК и ББ

– Мисля, че съпругите и приятелките на екранните ми партньори никога не са ме ревнували. Макар че имаше един момент в началото на снимките на „Имало едно време на Запад“, когато жената на Хенри Фонда стоеше до камерата и ме гледаше доста злобно;

– Марчело Мастрояни флиртуваше с мен цял живот. Но никога не му се дадох. На снимачната площадка с Ален Делон (в „Гепардът”) Висконти ми каза: „Когато си целувате, искам да ти видя езика“. Но никога не го видя. С Делон вероятно можехме да имаме любовна история, но се превърнахме в митична двойка;

Клаудия Кардинале и Марчело Мастрояни в „Хубавият Антонио“

– Пред няколко години се снимах в един филм („Гебо и сянката“, 2012) на Мануел де Оливейра – абсолютно невероятен човек! Беше на 104 г., но имаше невероятна памет и след всяка сцена идваше и ме целуваше по устата. Веднъж жена му, която беше на 99, дойде и ми каза: „Откакто съм на 4, гледам всички твои филми“.