Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Клептомания в БГ поезията. Битка за метафори

Валери Станков обвинява Ивайло Терзийски в плагиатство

Поетът Валери Станков (на снимката) твърди, че Ивайло Терзийски е "тежък случай на литературна клептомания". - Клептомания в БГ поезията. Битка за метафори

Поетът Валери Станков (на снимката) твърди, че Ивайло Терзийски е "тежък случай на литературна клептомания".

Нова литературна битка разлюля родното фейсбук общество. Поетът Валери Станков пише поредно отворено писмо, в които изброява десетки свои фрази и метафори, използвани в стиховете на Ивайло Терзийски. Отговор не получава.

„Площад Славейков“ потърси Терзийски с покана да коментира обвиненията на Станков. Поетът, подвизаващ се още като Големият принц и Барона, отвърна, че знае за тях. Но не желае да участва в дискусии.

Спорът между двамата поети протича между Варна и Лондон. Валери Станков живее и работи в общината в морската ни столица. Ивайло Терзийски е плевенчанин, учил и живял в Силистра. Нарича себе си Големия Принц и Барона. Сега твърди, че обитава Лондон. И двамата имат издадени немалко стихосбирки.

Ивайло Терзийски представя свои стихове и нехае, че е обвиняван в плагиатство.

Големият принц представя свои стихове и нехае, че го обвиняват в плагиатство.

Станков определя диагнозата на Терзийски като „тежък случай на литературна „клептомания” и го призовава: „Спри да тарашиш като циганин в моя „словесен” кър (още една открадната от теб метафора)

Вижте едно от писмата на Валери Станков до Терзийски, озаглавено „Големият принц в блатото на литературната клептомания – 1“:

Ивайло, здравей! „Щастливо хвърления зар”, „лодките с изкъртени ребра”, „жълтата кожа на есенните плажове”, „да натрупаш дом и челяд”, „птичата сянка на любимото момиче”, „момичето, което ме милна”, което се „рейна”, „вейна”, „стелна косици”, изчезна като в бездна, „елечето, което купих на мама”, двореца Тадж Махал, островът Тамбукту, пустините Атакама, Сахара, щатът Аляска, „излишният” снегорин в Египет – трансформиран като „киви в Аляска”, изгревът, който „кърви” като стиснат палец с яки клещи, безсънен, невидим, слънчасал, „закърпеното палто на облаците”, „душицата ми птича”, идеята за „сам си пиша писмо” и сам си го изпращам, „ти с мен не смели никакво брашно”, Господ който мери с аршина живота на всекиго от нас, „Било ли е, или не е било?”, „безсмъртен като стар тибетски йога”, „хубава като елха до пън” – трансформирано от теб в „пън до маргаритка”, „разместените” планети в празния Космос, кметската реч на моето погребение, „старчето, което нощем реди стихове като жив таласъм”, живеенето в паралелните светове, в които ще те меря на лакти, на педя, на дъх, жената, която се къпе и чува любовните тръби, мъж – „Ловецът на мигове”, скитащ „сам, пиян и улав”, „арабският шейх, сдобил се с нефтен кладенец”, „без теб ще пукна сигурно от студ в Сахара, в Атакама, в Калахари…” – това са метафори, които съм разпилял из своите 33 книги от 1980-а година до днес.

Мои метафори, Ивайло. Метафори, които ти „сръчно” си вплел в тъканта на своите творби – и си ги подписал с името си. Браво, момче! В лично писмо до теб през лятото ти казах, че думите може да са на всички, но метафорите си имат автор.  Ти не ме разбра. Продължи да „прибираш” всичко, което ти харесва – идеи, образи, сравнения, метафори, цели словесни конструкции, похвати, инвенции.

Тогава реших, че си много тежък случай на литературна „клептомания” и те лиших от достъп до моя профил във фейсбук. Сега ти го повтарям в прав текст, пич. Талантлив си, но намери себе си – и спри да тарашиш като циганин в моя „словесен” кър (още една открадната от теб метафора).

Направих си труда да изчета всичките твои 297 стихотворения в сайта „Откровения точка ком”, в 55-56 от тях открих без особени усилия десетте очевидни прилики.“ 

Има и още писма на Станков до Терзийски, в които посочва кои изрази българинът от Лондон му е  откраднал. Терзийски не реагира, а продължава да прави премиери на стиховете. Валери Станков признава, че няма възможност да търси чрез съда правата си. В последното си писмо варненецът казва на лондончанина: „Халал да са ти (бел. ред. – метафорите)! Аз ще си съчиня други. Възможно е „кражбата“ да е станала случайно…, но не вярвам. Както папиларните линии на човек с човека не си приличат и не съвпадат въобще, така е и с образното мислене… Чувствам се омерзен. Приятелите могат да проследят – и ще се убедят какво означава ограбен дом. На теб е излишно да обяснявам, ти вече знаеш какво е да ограбиш“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах