Не мога да имам мнение дали Великобритания трябва да остане в Европейския съюз, или не. Помним как Дейвид Камерън гледаше доволно от хеликоптера оградата по границата ни с Турция. Помним как каза, че тя е важна и за Лондон. Звучеше толкова приятно – обща граница с Лондон. Но не знам кое е по-добре за англичаните. За България със сигурност е по-добре да е в Европейския съюз, защото ако сега има корупция и мафия, без ЕС тук ще е съвсем Мордор.
А Англия винаги е била по-умна от почти целия свят. Няма как ей така, изведнъж, в последните десетина години да оглупее. Светът няма право да съди народа й. Децата й нямат право да съдят нито родителите си, нито бабите и дядовците си. Възрастта между 18 и 24 е детска и предизвиква снизхождение и умиление с пълната си наивност и непознаване на човешката природа, както и на механизмите на злото. Със сигурност е време светът да стане друг. И винаги е било време светът да стане друг. И той винаги е ставал друг.
Защото е друг – днес притежаваме най-голямата лична свобода, която познава човечеството. Тази свобода не е извоювана от двайсетгодишни. С един поглед в екрана се озоваваме на далечни планети, екзотични земни дестинации, в човешките артерии, както и в оголената и предоставена за вселенски оглед човешка душа. Всеки прави стриптийз в интернет.
Аз съм в мрежата от 1994 г., т.е. от 32-годишна. Информационно не се различавам от поколението, което не познава живота без интернет. Разлика между нас обаче е в мащаба на платформата за преработка на познанието. Няколкото десетки години преднина житейски опит от времената без интернет дават поне един допълнителен поглед, който децата не притежават. Ние, възрастните, познаваме скритото зло, защото познаваме човешката природа. Злото, което дебне мълчаливо. Някога то беше офлайн, а сега мълчи онлайн за истинските си намерения, докато пуска в пространството контент, звучащ добре на потребителите. То не бърка. За него хората са потребители.
А хората и потребителите не са станали масово добри и справедливи само защото са млади. Ако младите мислят така, Брекзит е първият студен душ върху клетите деца на глобализма. Референдумите за екзити тепърва започват и ще бъде трудно да бъдат удържани, защото идеологията на безгранична Европа не се приема от всички. И не от всички млади. Има млади и млади, така както има стари и стари, и така както има ЕС и отделни държави.
Следващия път, когато на отчаяните млади им предстои жизненоважен референдум, да си размърдат задниците от компютрите, да оставят телефончето за два часа и да гласуват. Малките направиха Брекзит възможен с убедеността си, че социалните мрежи са реалният свят. Няма лошо, когато си млад, т.е. неопитен – безотговорността е все още простена, защото се учиш. И когато резултатът й се материализира в живия живот – не на екрана – под формата на Брекзит, не обвинявай възрастните. Не плюй по тези, които те хранят, помагайки ти финансово, докато си стъпиш на краката, и които подкрепят държавата чрез десетки години плащане на данъци. Благодарение на данъците на старите тъпаци, Англия не прилича на страна от Третия свят. А да изравняваш „стари“ с „глупави“ и да отправяш тежки обвинения към хората, които са се били срещу Хитлер и са преживели Първата студена война със Съветския съюз само защото ги е страх от смяната на демографията, а от там и на културните ценности, в родната им страна, е под всякаква критика. Хем тъпо, хем обидно. И е доказателство, че политиката не може да бъде правена от малки патета. За нея се иска чувство за отговорност и як гръбнак, с който да се отстояват решения. Тези неща се придобиват с житейски опит. Когато житейските шамари пооформят мозъците и характерите на виещите от възмущение деца, тогава мнението им за света може и да има тежест.
И пак повтарям – с този текст не защитавам Брекзит, а обяснявам, че не всичко, което хвърчи, се яде. Това е древна шопска мъдрост от неолита. Обикновено е придружена с шопска салата и перлова ракия. Перловата ракия не се прави от перли, а с вода от Перловската река. Горките деца. Сигурно ще има и такива, които ще приемат това за истина.
А реакциите в България са юруш УЛЕВО и юруш УДЕСНО, юруш към Русия или юруш към Америка, която със сигурност е по-добрият вариант, но пък е далече.
Междувременно глобализацията печели точки – бандата на Азис се казва Gypsy cowboys. А аз вчера бях на Женския пазар и ядох кебапчета в пластмасова чинийка. Жената, която ми ги продаде, чисто бяла българка, ми каза, че циганите са в пъти по-чисти и възпитани от българите. Българите оставят кочина на масите й, докато циганите изчистват всичко след себе си. Докато си хапвах, на моята маса седна мъж с две кюфтета и поиска да си говорим за Брекзит. Попита ме дали съм от София. Отговорих му, че съм извънземна с двойно гражданство, което рязко му отне думата, и си тръгнах.
За Брекзит са гласували и емигрантите от английските колонии, както и българските емигранти, защото не искали повече чужденци на острова. Ако малките патета мислят, че с тръшкане по медии и социални мрежи ще променят човечеството, да се огледат добре. Светът не се състои от образовани и нищо незнаещи за живота полу-деца. Европа не е големите градове. И Америка не е големите градове. Затова очакваме ноември със свито сърце. Ако Тръмп спечели, нещата отиват на война.
Междувременно ще прескачам до Граматиково да проверявам дали Бойко Борисов и Лиляна Павлова най-после ще оправят 56-те километра от Царево до там, както са обещали – защото не се знае докога и как ще има европейски фондове, нито от кого да се пазим, а имаме една земя, която си е наша. Не е много глобално, но е тя е едно от малкото неща, които можем да наречем свои. Така че на мен ми пука доста повече за пътя между Царево и Граматиково, отколкото дали англичаните ще останат в Европа. Тяхна си работа. Самата Европа извън това, че е континент, е доста относително понятие.
Милена Фучеджиева е писател, драматург, създател и водещ на „Провокативно“ по Bulgaria ON AIR.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение