Клишето на ужасното момче Готие

Днес имах рандеву с един ексцентрик. Никой не се развълнува вчера като предупредих, а аз видях мосю Жан-Пол Готие – в последната седмица преди голямата му ретроспектива да затвори в салоните на „Гран пале“.

Париж всъщност не е премиера, а десетият град, в който изложбата се показва от 2011 г. насам. Въпреки четирите месеца досега, билетите все още се придобиват след близо два часа чакане (или онлайн резервация дни напред).

За неизкушения ретроспективата вероятно изглежда като триумф. Готие на три етажа, над 180 творби, представени от шокиращи „оживели“ манекени – с говорещи лица, правени по специална технология с прожекция върху тях. Дори с кръгова механична котешка пътечка, на която тоалетите се въртят като на въртележка под гласа на Катрин Деньов. Отстрани е наредена публиката от манекени-селебритис, в чиито силуети (прическите, типажа) се разпознават модни критици от „неговата група“, филмови и естрадни звезди, Дита фон Тийз, Кончита Вурст, Ейми Уанхаус…

Готие има лошия късмет тази изложба да се показва в столицата на модата след като дивата красота на Маккуин избухна в съседната имперска столица – Лондон.

Колкото и да се въздържа човек, сравнението е неизбежно. Готие-вата изглежда (до половината) като вода с оцветител в сравнение с венозния наркотик на Маккуин. Защо? Някак си е старомодна, моделите издават липсата на завършеност – особено в първите десетина години, няма категоричност  – дори във владеенето на структурата, „занаята“, което беше толкова поразяващо при Маккуин от първите му експериментални сака.

Смесването на години и различни колекции в ретроспективата също не помага. Няма чист разказ, ясно повествование. Няма катарзис, ако щете, концептуалност, размишление върху основните теми на живота със средствата на това ефимерно изкуство. Няма чувството за реквием, каквото внушаваше ретроспективата на Маккуин. Говорещите манекени дори ме отвратиха (има дори един с лицето на Готие!), изглеждаше ми като фрийк шоу в магазин за восъчни фигури.

От гледна точка на това събитие на модерното изкуство, Готие губи от факта, че е жив. Първо, липсва драматичността. Второ, явно той самият е редактирал и контролирал „съдържанието“. То е оставено на ниво ПР-послание, all that is fit to be said. (Показано е дори първото му мече, на което като дете е направил сутиен-конус. Но освен на една снимка, отсъства партньорът му в живота и в бизнеса Франсис Менуж, който умира от СПИН преди 25 години. Голямата му любов.) На тази изложба й е необходима хирургическата ръка на куратор, освободен от оковите на чувствата и контрола на „обекта“ й.

Естествено, тълпата се увлича от разказа за сътрудничеството с Мадона, Кайли Миноуг, Дита, сега Кончита… Показват се стотици модели, които широката публика не е виждала, а са само част от митологията на индустрията. Знаменитите конуси на корсетите. Планетарно известните корсети, сложени върху дрехите. Мъжките костюми на Мадона. Кринолините на мъжете…

А истинската му съвършена мода са няколко божествени рокли, подредени в края: също омешани извадки от различни колекции. Една дълга кафява кожена рокля, с шарка на питон. Сако от кожа, използвана по-съвършено от текстил. Дънки, деконструирани в пищни рокли. Корсети – така обшити с камъни и мъниста, че се превръщат в картини-бижута. Бална рокля от плетиво, сложена върху кринолин. Бели абсурди, които се правят на рокли…

Навсякъде, където Готие е успял да излезе от собствената си дефиниция-клише за носител на пънк модата, enfant terrible, „момчето, което играе с моряшката тема (основно за момчетата, но не единствено) и корсетите (основно за момичетата, но не само)“, му се получава божествено. И модата, явно като всичко останало в изкуството (и живота), се напълва със смисъл, само когато има детайли, концепция, история, дълбочина, страдание.

Това неминуемо и постоянно сравнение ми обясни донякъде причините за дерайлирането и самоубийството на Маккуин, истинският, див, необуздан гений. Несъмнено е гледал, осмислял и преживявал трагично успеха на комерсиализма и собствената си липса на място в такъв свят.

Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Още текстове на Виолета Станичич можете да прочетете ТУК.