Клопките на ума и правилното мислене като изкуство

Дълго може да се спори дали правилното мислене е изкуство, но е сигурно, че „Изкуството на правилното мислене. 52 мисловни грешки, които по-добре оставете на другите” на Ролф Добели би била неоценим аргумент за тази теза. Книгата се превръща в международен бестселър, като дестилира най-авангардните съвременни изследвания в областта на психологията, неврологията и поведенческата икономика и ги поднася на читателя под формата на увлекателен и достъпен наръчник за вземане на решения.

Добели, виден новелист, мислител и предприемач, убеждава, че за да живеем по-спокойно и щастливо, не се нуждаем от лъскави джаджи, нови идеи, по-обигран ум или неистова хиперактивност. Просто трябва да се освободим от излишната рационалност.

„Аз съм преди всичко писател… Пишейки тази книга, мисля за себе си като за преводач, чиято работа е да тълкува и синтезира онова, което е прочел и научил преди други хора. Изпитвам огромен респект към учените, които през последните десетилетия са открили всички тези поведенчески и когнитивни грешки, които описвам. Успехът на книгата ми е преди всичко знак на почит към техния принос”, споделя Добели.

Ето някои случаи, на които авторът обръща внимание. Журналистите (и читателите им), например, носят вината за т. нар. фундаментална атрибуционна грешка. Тя определя тенденцията систематично да се надценява ролята на отделни личности, като се подценяват външните, ситуационни фактори при обяснението на събитие или явление.

Никога не питайте писател дали романът му е автобиографичен, съветва например Добели. Защото на него ужасно ще му се иска да извика: „Не сме се събрали да говорим за мен, а за книгата, за текста, за езика, за достоверността на историята, по дяволите!“, но възпитанието му не би позволило такъв изблик на чувства.

Грешката на асоциацията също оказва влияние върху качеството на решенията ни. Не е случайно, че не харесваме хората, които ни носят лоши новини. Този синдром е наречен „убий вестоносеца“. Приносителят на новината се асоциира със самата новина. Главните изпълнителни директори и инвеститорите (несъзнателно) също са склонни да заобикалят потенциалните приносители на лоши вести. Резултатът: до шефските етажи стигат само добрите новини и се получава изкривена картина на действителността.

Клопките, в които умът ни попада, са много и Добели ги е подредил достатъчно ловко, за да предизвика смяна на гледната точка. Книгата му обяснява как се изразява халоефектът и що е то регресия към средната стойност; защо груповото мислене и склонността към подчинение на авторитети крият опасности. И убеждава, че повечето често е по-малко, а говорителите на новини не заслужават да ги приемаме на сериозно.

„Дори милиони хора да твърдят някаква глупост, тя няма как заради това да се превърне в истина”, припомня Добели. (Крилатата фраза принадлежи на големия Съмърсет Моъм.) С други думи, дори стотици хора да хвалят „Изкуството на правилното мислене. 52 мисловни грешки, които по-добре оставете на другите”, не трябва да им се вярва сляпо. Правилното решение винаги е читателят да я разгърне и да се увери в ценността ѝ сам.