Клуб на канселираните се събира редовно в Ню Йорк, за да обсъжда свободно противоречиви за обществото теми, разказва „Ню Йоркър“. Журналист на списанието е бил допуснат до среща на членовете на клуба, които определят себе си като „мисловни престъпници“.
В групата се допускат всички членове, които по някакъв начин се чувстват остракирани от приятели, семейство или са загубили работата си, защото са защитавали непопулярно мнение. Линията е тънка, но „мисловните престъпници“ държат да се разграничават от реалните такива – не са добре дошли хора, които са били осъдени за сексуално посегателство или доказано са извършили други престъпления. Членовете варират от професори от елитни университети с печална слава и журналисти, изразили крайно мнение по щекотлива тема, до сравнително непознати хора, които се чувстват отлъчени от обичайните си приятелски компании заради несподелени позиции.
Срещите се провеждат ежемесечно на различни места в Ню Йорк – комеди клубове, заведения за хранене, пиано барове, частни домове… Посещават ги между десетина и 60 души. Домакин на събиранията и ядро на Клуба е Памела Парески, 56-годишна психоложка с неосъществени мечти за актьорска кариера (поривът ѝ към актьорството е бил частично възпрян от страха от „кампании по морално замърсяване“, срещу каквито актьорите понякога се борят, казва тя). Първоначално тя започнала събиранията със свои познати и колеги, а днес набира нови членове, като се свързва с тях в социалните мрежи. По политическа ориентация групата клони към дясното, но се присъединяват също социалисти, либертарианци, отбелязва Ема Грийн, пратеникът на „Ню Йоркър“.
Кенсъл културата е реална заплаха, колкото и да се отрича от по-ляво ориентираните, че тя съществува, смята Парески. Самата тя обаче има свободно разбиране за термина – в клуба си кани както хора, които са се изправили пред отхвърляне на работното място, така и други, чиито мнения просто са били атакувани онлайн.
Не всички членове одобряват идеята репортер да се внедри в средите им, но някои са отворени да разкажат историята си. Сред тях е Сара Роуз Сискинд, която по време на следването си в Харвард през 2012 г. пише коментар за университетско издание, в който твърди, че програмите за прием на цветнокожи студенти улесняват достъпа до Харвард за хора, които не са подготвени академично, но отговарят на критерия „различен цвят на кожата“. Статията ѝ е посрещната с огромна вълна негативизъм и става една от причините чернокожите студенти в кампуса да започнат кампанията #АзСъщоСъмХарвард. Днес тя е стендъп комик и е преодоляла ситуацията с „много години терапия и наркотици по лекарско предписание“ и споделя, че „е вземала достатъчно психеделични вещества, за да прости дори и на Хитлер“.
В списъка с редовни гости е и Рики Шлот, 22-годишна журналистка, която се отказва от следването си в Нюйоркския университет по време на пандемията, защото не се чувствала свободна да говори за идеите на популярен консервативен икономист с колегите си и започнала да крие книгите му под матрака си. Там е и Тайлър Фишър, комик, сравнително популярен със своите пародийни видеа онлайн, сред които и поредица, осмиваща половата трансформация на трансактрисата Дилън Мълвани. Сред последните му ангажименти е участие във филм, в който играе и Джина Карано, която загуби ролята си в „Мандалореца“, след като заяви, че да бъдеш консервативен в Америка днес е като да бъдеш евреин в нацистка Германия.
Клубът на канселираните се събира не само за вечеря, но и за да обсъжда актуални теми – вечерта, в която журналистката от „Ню Йоркър“ е била поканена, се говори за проблемите на пола. Поражда се естествен дебат, в групата на „мисловните престъпници“ има и няколко души, които са се върнали към биологичния си пол, след като известно време са се възприемали като трансджендър. В разговора се включва и жена на име Ким Джоунс, чиято дъщеря е професионална плувкиня. Миналата година дъщеря ѝ губи състезание по плуване от трансджендър атлета Лиа Томас и майката, недоволна от свободните правила в женските спортове, дава началото на организация, която защитава тезата, че единствено биологични жени трябва да бъдат допускани до спортни състезания в категориите за жени.
Има и граници, които обществото на канселираните никога не би преминало, уверява Парески. Харви Уайнстийн например никога не би получил покана за вечерите им и в кръга най-рядко и трудно се вписват хора, които са били обвинени или съдени за престъпления от сексуален характер. Изключението е писател от Ню Орлиънс, чието име обикаля писателската индустрия през 2017 г. в списък с мъже, които не заслужават доверие. Според анонимно отправено обвинение в същия този списък, той е изнасилвач. Писателят завежда дело срещу създателката на списъка и в крайна сметка подсъдимата избира да плати на ищеца обезщетение от неуточнена 6-цифрена сума. Според Парески тъкмо писателят, срещу когото има още публични обвинения в неуместно поведение, изследва къде са границите, които ще толерират дори най-добронамерените и отворени хора.
„Никой от поканените на нашите срещи не е реален престъпник – казва Парески. – Но не заслужават ли дори и престъпниците да бъдат обичани?“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение