Кметът на Венеция на кръстоносен поход срещу детските приказки за хомородители

Под управлението на кмета Луиджи Бругнаро детските книги, засягащи темата за хомородителите, нямат място във Венеция, пише „Фигаро“.

Десноцентристкият управник на Венеция зачеркна 49 книжки и помагала, които третират осиновяването от еднополови родители в детските градини и началните училища. Под прицела му попадна и популярната книга And Tango makes three (С Танго стават трима), която говори за двойка пингвини от един и същи пол, които си осиновяват бебе.

Този род издания са разрешени от напускащата поста си съветничка Камила Шебези, която се бе заела пламенно да препоръчва педагогически материали на учители, желаещи да коментират пред децата теми за хомосексуалносттта и осиновяване на деца от еднополови двойки:

„Изданията бяха замислени за ползване от преподавателите; те не бяха налагани на училищата”, обясни Шабези пред медиите.

Разпространявани в още седемдесет други града в Италия, досега те бяха посрещани без проблем. Целта на съветничката била преди всичко да предложи „прочит на действителността без никакви клишета”.

Кметът Луиджи Бругнаро обаче не разбира по този начин инициативата и иронично напомня за бюджета от 9800 евро, изхарчени за събирането на тези писания, които трябвало да отворят съзнанието на децата.

„Вероятно зад тази хубава теория стои още по-хубава процъфтяваща сделка. Очевидно твърде много се мисли в интерес на децата. Ще изясним тази история”, заяви кметът в своя профил в Туитър.

„Говорим най-хубавите издания за деца, а не за кухненска мебел или покупка от Телешоп. Когато някой няма смелостта да посрещне реалността, си измисля проблеми”, отвърна на удара бившата съветничка.

Между цензурираните публикации е и книгата на Лео Лиони „Малкото синьо и малкото жълто”, публикувана през 1970 г., в която два различни цвята така дълбоко се сприятеляват, че се сливат и създават зеления цвят. „Трудно можеш да намериш подтекст в тази цветна прегръдка”, иронизира журналистката от „Ла Република” Мария Новела Де Лука.

Още по-непримирима, италианската асоциация „Писатели за деца” отхвърля тези „авторитарни практики, породени в най-тъмните периоди в историята на диктатурите”. А Камила Шебези заключава:

„Ако се примирим с цензурата дори само на едно от тези 49 издания, губим предварително битката и поставяме в опасност демокрацията. Защото общественото училище е длъжно да представлява и защитава интересите на всички деца, а не само на част от тях”.