Кмете, повеждай! Хоро искам! Хващайте се всички!

Да тропаш хора̀ всяка неделя пред Народния театър си е чист терор - над минаващите и разхождащите се и най-вече над актьорите и публиката на първата ни сцена. Снимка: Хора за хората/Фейсбук - Кмете, повеждай! Хоро искам! Хващайте се всички!

Да тропаш хора̀ всяка неделя пред Народния театър си е чист терор - над минаващите и разхождащите се и най-вече над актьорите и публиката на първата ни сцена. Снимка: Хора за хората/Фейсбук

Навремето, в годините преди ’89-а, когато учениците задължително правеха сутрин физзарядка, някои по-напредничави директори бяха измислили вместо гимнастика в двора на училищата да се играят хора̀. Виждал съм как отиващите на работа мъже и жени се спират до оградата на гимназия, където в 7,30 целият двор ехти, а учениците, хванати за ръце, тропат Право, Дайчово и Еленино. Беше добра практика – помагаше както за разсънване и разкършване в ранната сутрин, така и за тонус и настроение.

Днес обаче с темата за традициите много се спекулира. Едни газят във водите на Рилските езера, други бият тъпана пред Народния театър. И всички се оправдават с желязно алиби – възраждаме традициите, предаваме ги на младите, палим огъня на българщината в ума и сърцата на сънародниците ни, повдигаме духа им.

В различните риалити формати от типа на „България търси талант“ се явяват десетки самодейни трупи и състави, които пеят народни песни и тропат хора̀. Някои са много добри, други – пълна скръб, ама журито какво да прави – почва да се гъне, щото нали гледа нещо в духа на традицията, как да ги пореже. Ще не ще, трябва да ги поощри.

Да се играят народни хора̀ е здравословно и зареждащо; да се изследват, съхраняват и предават на поколенията фолклорните традиции е чудесно, и добрите примери в това отношение следва да се поощряват. Като се спазват мястото и времето за това. Преди няколко месеца шефката на жена ми се омъжи в народна носия и всички гости бяха любезно поканени да дойдат на тържеството също облечени в носии от различни краища на България. Насред мегдана в Боженци приятелите на младоженеца го бръснаха публично, дружките на булката сплитаха косите ѝ, въобще бяха спазени всички стари ритуали. Всеки има право да празнува както го разбира и както диктува сърцето му, без да натрапва това на останалите. Да тропаш хора̀ всяка неделя пред Народния театър обаче си е чист терор – над минаващите и разхождащите се и най-вече над актьорите и публиката на първата ни сцена, потопена в Яворов и Ибсен, Чехов или Пруст. И този терор продължава вече няколко години. Не само на празници, както са го правили по селата някога, а всяка седмица.

Многократно съм отразявал театралния фестивал в Единбург, и макар в дните на този невероятен празник целият град да става сцена, не съм виждал шотландци в полички да са тропали пред театрите. Представям си какво би станало, ако на площада пред „Парижката Св. Богородица“ започнат да танцуват гавот. Народен танц във Франция. Или пред Миланската катедрала да танцуват тарантела. Народен танц в Италия. Започнат ли да потропват, незабавно ще дойде общинската полиция и ще разгони веселяците, като преди това ги глоби солено.

Ако Столична община иска да подкрепя подобен фолклорен флашмоб, може да намери по-подходящи за целта терени – в Борисовата градина, в парк „Възраждане“ или някъде другаде. Не и пред Народния театър. Не и във вечерите, когато там се играят представления по текстове от българската и световната класика. Това е пълна липса на уважение към артистите! Освен ако не е постановка на „Хоро“ и от сцената кънтят Антон-Страшимировите думи:

„Кмете, повеждай! Хоро искам! Хващайте се всички! Хоррро ви казвам, или с труповете ви Марица ще задръстя“.


Вижте още: СЕЛСКИЯТ МЕГДАН В ГРАДСКАТА ГРАДИНА

БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИИ: ОТ ХОРАТА ПРЕД НАРОДНИЯ ДО ТУРСКИТЕ ТОАЛЕТНИ

ДС