Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Книга пиано (откъс)

„Обещавам ти провал“ на Педру Шагаш Фрейташ

Педру Шагаш Фрейташ изследва бездната на душата и търси причините да пропускаме любовта. - Книга пиано (откъс)

Педру Шагаш Фрейташ изследва бездната на душата и търси причините да пропускаме любовта.

Книга пиано е новият роман на португалския писател Педру Шагаш Фрейташ „Обещавам ти провал“ (изд. „Софтпрес“). Минорните и мажорните истории в него са клавишите и струните, на които авторът създава симфония, вдъхновена от живота и от любовта.

obeshtavam ti provalФрейташ изследва бездните на душата и търси причините да пропускаме любовта, като надниква в целия спектър от емоции, на които е способно човешкото същество.

Кога идва любовта, защо е невъзможно да преминем през нея и не се ли корени проблемът в опитите ни да бъдем съвършени?, пита писателят, прескачайки между мелодичните диалози със себе си и героите си.

България е третата страна, в която излиза „Обещавам ти провал“, след като в Португалия е продадена в над 150 хиляди бройки, а в Италия – в над 200 хиляди. Предстои публикуването ѝ и на британския, и испанския пазар. У нас романът е в превод на Илияна Чалъкова.

Предоставяме ви откъс от „Обещавам ти провал“:

Да се премести човек е сложна работа, да му се не види, дори когато е за по-добро,

това място изглеждаше хубаво, но така ще съм далеч от всичко, с което съм свикнал, обичам да излизам сутрин и градът да ми е на една ръка разстояние, мястото, където си изкарвам хляба, най-хубавото място за лек обяд или следобедна закуска или дори за вечеря, обичам да мога само да се завъртя и да срещна Зе Фария, с когото да разменя две-три приказки, така че това място не става и толкова, ако нямам претенции към мястото, където живея, към какво тогава да имам претенции ‒ към мястото, където ще умра ли?,

може би това, всичко е наблизо, местоположението безспорно е идеално, чакай да видя, точно както очаквах, удобствата са под очакванията ми, опитвам се да си представя как се събуждам и заспивам тук и не ми харесва, и светлината не е достатъчна, не търся лукс, но и не искам неудобства, само най-необходимото, но тук и него го няма, има още много места, които мога да разгледам, няма защо да се примирявам с това, да живее свободният избор, ако нямам претенции към мястото, където живея, към какво тогава да имам претенции

‒ към мястото, където ще умра ли?,

това за съвсем мъничко не става, дявол да го вземе, почувствах се добре, местоположението е идеално, точно на влизане в града, до кафене „Фонсека“ и ресторант „Гидиня“, почти бях решил да се установя тук, но пък съседите, изобщо не ми харесаха нещата, които видях наоколо, странни хора, а на мен странните хора не ми харесват, поне странни хора като тези, притеснявам се за сигурността си, наречете

ме страхливец, ако щете, но съм си такъв, имам нужда да се чувствам сигурен, а тук не се чувствам така, вярно е, че никога не се знае с кого си имаме работа, онзи ден чу х, че убийците не приличали на убийци и крадците не приличали на крадци, но аз съм на друго мнение, познавам един-двама крадци и те си приличат точно на крадци, същински крадци, или пък понеже знам, че са крадци, ги виждам като такива, във всеки случай е жалко, защото тук щях да имам всичко, което искам, с изключение на съседите, трябва да продължа да търся, без да се оплаквам, да продължа, докато намеря възможно най- съвършеното място, ако нямам претенции към мястото, където живея, към какво тогава да имам претенции ‒ към мястото, където ще умра ли?,

аз и маниакалните ми странности, знам си го, тук нищо нямаше да ми липсва и можеше да намеря точно това, което търся, но и очите имат нужда от храна и от живот, нали така?, а аз толкова обичам да живея с очите си, ако нещо не е красиво, не ме прави щастлив, така че няма да е и това, всичко е прекалено сиво, прекалено мрачно, обичам светлината, веселието, дълбоко в себе си, а и на външен вид съм си дете, дете съм си и обичам да си играя, обичам сериозните, готини и добре подредени неща, тъжно ми става, но така трябва, нека да видим следващото, защото това също не става, съжалявам, ако нямам претенции към мястото, където живея, към какво тогава да имам претенции ‒ към мястото, където ще умра ли?,

yes, върхът, това е чудесно, местоположението е идеално, нито прекалено близо, нито прекалено далеч, близо до емоцията и далеч от опасността, веднъж го прочетох в брошурата за някакво рали и се превърна в моя житейска философия, съседите са изключително симпатични, съседката е толкова любвеобилна, прилича на майка ми от преди много години, със сигурност ще станем големи приятели, а пространството е толкова цветно, всичко ми казва, че съм жив, обожавам, когато очите, когато онова, което виждат, ми казва, че съм жив, и наистина се чувствам щастлив тук, ще бъда щастлив тук,

най-сетне го открих, yes, ако нямам претенции към мястото, където живея, към какво тогава да имам претенции ‒ към мястото, където ще умра ли?,

вече можех да поседна, да се порадвам на новия си дом и на всичко, което може да ми предложи, но вече е време за вечерята, а от сдружението раздават супа при църквата само до десет, само да си наместя тук кашона, за да си запазя мястото, да не ме изненада дяволът с някоя дяволия, само да не закъснея и някой да не ми открадне мястото,

да се премести човек е сложна работа, да му се не види, дори когато е за по-добро.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах