Книга, светла като Първия рожден ден

Два месеца и нещо погледът ми плъзгаше по гръбчето й – нито дебело, нито тънко и все не посягах към нея. Стоеше си на рафта между другите книги, от време на време се заглеждах в миниатюрната картинка (на гръбчето) с образа на жена. Бях решила, че е Мария, Богородица, защото знаех, че „Първият рожден ден” разказва за Младенеца и майка Му. Оказа се Елисавета – майката на Кръстителя Йоан.

Не я отварях. Опасявах се, че ще ме разтерзае и остърже вътрешно до невъзможност, преди да ми предложи утешителния балсам.

Чела съм и петте романа на Теодора Димова – „Емине”, „Майките”, „Адриана”, „Марма, Мариам” и „Влакът за Емаус” – харесвам всичките, но не еднакво. Благодарна съм за „Влакът на Емаус”, но още не съм дръзнала да „го хвана” втори път – по същия начин преди години ме помете шедьовърът „Страстите Христови” на Мел Гибсън и колкото и да се възхищавам, не съм го гледала отново.

Към повестта на Теодора Димова „Първият рожден ден” обаче ще се връщам. Тя е като гнездо, което чака, за да предложи топлота и спасение дори и на съвсем невежите. Признавам, че между 26 и 32 страница сълзите се търкаляха на едро по бузите ми, но затворих последната 122 страница с леко сърце.

Теодора Димова ми разказа уж познати истории, но така е изпрела нишките на сюжета, че ги открих наново. Накара ме да изпитам удоволствие от четенето и ме запозна с Аркабас – Жан-Мари Пиро, по-известен като Аркабас – роден преди 90 години във Франция. Изключителен художник и скулптор, оставил изкуството си върху платна, витражи, фрески. Създал Ансамбъла за съвременно сакрално изкуство в църквата на Свети Юго от Шартрьоз, чието изграждане започва през 1953-а и приключва през 1986 г.

Срещнах се с Аркабас през корицата на „Първият рожден ден” – Теодора е избрала очите към книгата й да се отворят с „Посещението”, полиптих, който художникът е правил за Архиепископския дворец в Мехелен.
Сцената е описана в Евангелието на Лука, разказва я и Теодора Димова, по нейния начин:

„Никога няма за забравя този миг, Йосифе. Елисавета отвори вратата, по лицето й се изписа изненада, а после изумление, за няколко мига тя като че ли онемя като мъжа си и стоя така онемяла и после промълви –откъде ми е това да дойде при мене, майката на моя Господ? И се впусна към мен и ме прегърна и се разплака и каза още: точно в мига, в който те видях, младенецът за пръв път проигра в утробата ми. Значи истина беше, истина!”

Сигурна съм, че след „Първият рожден ден” на Теодора Димова, видя ли произведение на художник, вдъхновено от евангелската история, никога няма да объркам Мария и Елисавета. Независимо от кой век е картината.

Това е книга, която през каквито и пустини да блуждае душата ти, накрая те води до оазиса на сърцето. Книга, светла като първия рожден ден на дете. И разказана, докато то спи.

А това са любимите ми откъси:

39 стр. заради молитвата на Йосиф:

„Когато Твоят народ Израил бъде поразен от неприятели и се обърне към Тебе и изповядва името Ти, чуй и помилвай и прости греха на Твоя народ и го върни в земята, която си дал на отците му. Когато се заключи небето и няма дъжд и се помолят на това място и изповядат името Ти, чуй тогава от мястото на Твоето обиталище, чуй и помилвай и прости греха на твоите раби………. Глад ли настане по тая земя или мор, палещ вятър ли, главня, скакалци или гъсеници, неприятел ли го стесни в земята му, някаква неволя ли се появи или болест, при всяка молитва, при всяка молба, която дойде у който и да е човек, кога почувстват болка в сърцето си и прострат ръце към Твоя храм, чуй от мястото на Твоето обиталище, чуй и помилвай и въздай всекиму според пътищата му……..”

46 стр. заради:

„…но какво ще се промени с нас самите, когато Месията дойде? Ще можем ли да умираме по-щастливи, по-безболестно, по-непосрамено?”

48 стр. заради:

„не беше лесно да се разберат пророчествата на Михей, Осия, Исайя и Даниил кога ще дойде Месията и ще отнеме ли Той объркването ни пред смъртта и болката от душа ни…”

56 стр. заради:

„Това е преломът на вярата ни в Бог, Мариам. Това е най-благодатната точка на вярата ни в Бога, Мариам, когато сърцето надделява над разума”.

69 стр. заради:

„Но то е като пречистване, Мариам, като вътрешно умиване, да погалим раните, които тогава един на друг без да искахме си нанесохме. Така белезите изчезват, Мариам.”

71-72 стр. заради:

„от праведник бях станал беззаконник, от Раб Божий се бях превърнал в злосторник”.; „По-тежко е да вършиш зло отколкото да го понасяш…По-тежко е да обвиняваш и осъждаш отколкото да бъдеш обвиняван и осъден.”

75 стр. заради:

„Всяка наша стъпка е съпътствана от чудо, а човешкият разсъдък нали все жадува да разгадае чудесата, Мариам, да ги сведе до малкия човешки свят, да ги натика в него…”

83 стр. заради:

„Така Бог обръща нещата в най-тежкия миг, когато нямаме сили за още една стъпка, обръща ги към себе си и те стават божии, необятни, неописуеми.”

94 стр. заради:

„Това пеленаче… то е знакът за неговата смърт, за края на дните му, но едновременно е и знакът, че смърт няма, че щом спасението е дошло, смъртта вече не е страшна”.