Книга възкресява изгубената в епохите София

Изцяло рисувана и писана на ръка от арх. Тодор Войников, книгата „Драски по софийските работи“ показва и разказва как се е променяла столицата във времето. Чрез триизмерна перспектива авторът е насложил някогашния град върху днешния.

Изследването, довело до създаване на книгата, е продължило 15 години. Арх. Войников започва да работи по темата през 2004 г. и успява да събере множество материали и снимки, свързани с историята на София. Така възстановява различните лица на града в различните епохи – римска, османска, съвременна… Така днешният читател ще разбере къде се е намирал Константиновият квартал; как биха се вписали в днешния град сградите на амфитеатъра, Булевтериона (градския съвет на Сердика) и храма на Хелиос-Серапис. Ще си отговори на въпроса къде се е намирала часовниковата кула на София; как и къде са се изпълнявали смъртните присъди в града по османско време; къде са обесени четиримата софийски книжари, в чиято памет е построен Лъвов мост.

Някои от откритията на арх. Войников звучат почти сензационно – в книгата си той разкрива, че след 1945 г. е имало идея храмът „Света Неделя“ да бъде съборен заедно с някои от ключовите за града сгради като Двореца и Военния клуб.

Разходката продължава из домовете на хора, белязали културния и политическия живот на столицата. Могат да бъдат разгледани къщите на Петко Каравелов, Славейкови, Константин Стоилов, Стефан Стамболов, Иван Евстратиев Гешов, Стоян Михайловски и други бележити личности.

Къщата на министър-председателя Константин Стоилов, която се е намирала на ъгъла на улиците „Шипка“ и „Св. Климент Охридски“, където днес е едно от крилата на Софийския университет.

Нарисувани са и култови места за софийската бохема и интелигенция – сладкарница „Роза“, където Елин Пелин пише „Андрешко“, любимото място на хайлайфа – хотел „Панах“, Арменското кафене, хотел „България“, бирария „Червен рак“, „Хладна Почивка“, „Алказар“, „Бамбука“ и други.

„Най-много ми повлия книгата на Димо Казасов „Улици, хора, събития“. Прочитайки я, за първи път осъзнах какво е преживял нашият град – бомбардировки, разрушения, скъсване с традициите. Това породи у мен реакция на проучване, запазване, стремеж към реставрация, нещо като възкресение. Хората също пострадаха, част от българския елит беше съсипана, пожертвана. И неслучайно книгата се напълни с хора – в нея има повече от 800 наши съграждани, които са свързани с града“, казва архитект Тодор Войников.

Османска София