Книга за похвали

Дори не мога да определя името на автора и заглавието на тази книга! Президентът Петър Стоянов е съставил „Преговор на историята” или Петър Стоянов е написал „Президентът. Преговор на историята”? По липса на истински политически традиции, се налага да ги създаваме в крачка. И често допускаме faux pas.

1996 и 1997 година сякаш поправиха грешките на българското общество от 1990 и 1995: старата голяма Партия най-сетне стана омразна на всички, провали се и рухна, оставяйки светлина и въздух за развитието на нови, демократични идеи и сили. Поне така се надявахме. Част от надеждите ни се въплъщаваха и от новия Президент на Републиката, Петър Стоянов. Оттогава минаха двадесет години и бившият държавен глава е съставил книга с текстовете, бележещи най-важните етапи от мандата му. Скучно? В никакъв случай, защото това беше формиращ период от съвременната ни история. Той подготви нашето настояще. Всеки поглед към толкова близко минало по необходимост е вълнуващ.

Само че подходът на Петър Стоянов е суетен, както обикновено. Такъв е стилът на автора, така че това не е особено изненадващо. Първо – как е името му? На корицата пише: „Президентът Петър Стоянов. Преговор на историята”. Някак си изглежда, че пред нас стои книга, написана от човек, чието малко име е Президентът. Или Президентът-Петър, все едно Йоан Александър или Теодор Светослав. Това не е просто дреболия, а наистина говори много за човека зад книгата. Вярно е, че сме свикнали да се обръщаме към бившите президенти с титлата им, но тази куртоазна употреба не бива да води до прояви на обикновена парвенющина. Обикновено само монарсите или първосвещениците поставят титлите си на кориците на книги. Наистина, част от книгите на Бил Клинтън (любим съвременник и колега на Петър Стоянов) също имат титли на корицата си, но пък може би това е и разликата между добрия и лошия вкус. От друга страна, кой съм аз, че да съдя вкуса на човек, определен за „Мъж на Хилядолетието”? Нищо че предишното хилядолетие, погледнато дори само от национална перспектива, е започнало с цар Самуил и е включвало, да речем, Васил Левски. Ето защо имаме книга, написана от Президентът Стоянов (тук пълният член не е грешка, това явно е име на автора), мъж на едно вече отминало хилядолетие.

Разбира се, интервютата и речите на един български държавен глава винаги представляват интерес. Тъкмо тук стои въпросът за авторството. Публичните слова на президента често не са писани от самия него, те са колективен труд на екипа му (без да говоря за импровизираните речи, които би трябвало да са сведени до минимум). В благодарностите или в предговора към такова издание фактът на колективното авторство би трябвало поне да е споменат, още повече, че хората от екипа на държавния глава може би продължават да имат забележителни кариери и имената им също имат значение. За съжаление, тази информация липсва. В издателското каре присъстват само имената на Петър Стоянов като автор и на Диана Боримечкова и Димитър Райчев – като съставители. Впрочем, г-н Райчев и президентът Стоянов имат история на литературно сътрудничество помежду си: през май тази година Стоянов е представил историческата книга „Пловдивски справочник” от Райчев.

„Преговор на историята” е съставена от разумно подбрани материали, които представят президента Стоянов в чудесна светлина. Разбира се, томът е в същия жанр като „Изкуство и власт” на Вежди Рашидов, но с по-добро оформление. Това е книга за похвали, а не за оплаквания. Обикновено вторият тип се пише петдесетина години след събитията, в които е участвал главният герой.

„Преговор на историята” от Петър Стоянов е издание на „Хермес”.