Книгите, които създадоха Франзен

Да четеш е да имаш изживявания – всяка книга е променяла живота ми поне малко, казва Джонатан Франзен за „Гардиън“. Но първия път, в който си спомня, че това се е случило, е било, когато е бил 10-годишен, с биографията на Томас Едисън. В материала писателят отговаря на въпроси за книгите – онези, които са го разплаквали, които му се ще да е написал той, които не е успял да довърши…

Франзен признава, че не е чел „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст, защото е изключително бавен читател (особено по отношение на него). „Одисей“ на Джойс пък е книгата, която не е успял да довърши. Като най-подценявана творба посочва The Man Who Loved Children на Кристина Стед (така и неиздавана в България).

Най-голямо влияние върху писането на автора на „Поправките“ и „Свобода“ са оказали „може би книгите на К. С. Люис за Нарния“, защото е искал да ги чете отново и отново, а „писането започва с такъв тип четене“.

Попитан кои са книгите, които му се ще той да е написал, Франзен отвръща, че са основополагащи работи като „Хроника на птицата с пружина“ на Мураками или Неаполитанските романи на Елена Феранте, но добавя:

„Но защо бих искал да не са ги написали именно Мураками и Феранте?“

Последният въпрос касае книгата, с която най-вече иска да бъде запомнен. На него писателят отвръща:

„Предпочитам да съм жив пред това да съм помнен“.