Държавата изработи механизми за подпомагане на творците и на държавна заплата, и на свободна практика у нас по време на месеците, в които бяха на пауза заради коронавируса. Много от хората на изкуството и културата ще получат финансова подкрепа и в посттравматичния период, докато публиката се върне в залите. Как обаче се отразява кризата с COVID-19 на българското книгоиздаване, какъв ще бъде ефектът намаляването на ДДС върху книгите, ще проработи ли идеята за ваучери за книги у нас и какви са мерките на държавата за подпомагане на този бизнес. Това са въпроси, които вълнуват хиляди специалисти в книгоиздаването – най-реформирания бранш в българската култура след промените, над 90% от него е частен.
От Велизара Добрева, председател на Асоциация „Българска книга”, научихме, че продажбите на книги по време на кризата са спаднали с 50 до 70%, а производството на нови заглавия – с 90%. Разговаряме с нея в момент, когато усилено се обсъжда изпълнението на мярка, за която са се борили много издатели – намаляването на ДДС върху книгите. Проблемите на книгоиздаването в България не са от днес, но кризата, свързана с коронавируса, ги засили до крайност.
– Проектозаконът за изменение на ДДС мина на първо четене в пленарна зала. Доволна ли сте от нововъведенията, които се отнасят до книжния бизнес, г-жо Добрева?
– Отговорът никак не е лесен. Темата за по-нисък ДДС за книгите се дискутира у нас повече от десетилетие, но книжният бранш досега не беше чут от тези, от които зависеше решението. В Европейския съюз това е факт много отдавна, всички държави в Съюза решиха въпроса – само България и Дания все още не са. Доказано е, че това е мярка, която изцяло подпомага издателския бизнес и от тази гледна точка сме много радостни за намаляването на данъка. От друга страна сме доста притеснени, защото предложението е прието като временна мярка, а ние считаме, че трябва да е постоянна. В условията на кризата се видя ясно колко е наболяла като нужда, но тази нужда съществува по принцип. Предстои ни да работим върху това мярката за книгите да е постоянна, а не само за 18 месеца.
Освен това се прокрадват настроения, че това е достатъчна помощ за книжния бранш и книгоиздаването няма нужда от друга подкрепа за справяне с кризата. Това не е така. Намаленото ДДС трябва да бъде генерална, а не временна мярка за помощ. Имаме нужда и от други конкретни мерки в тежката ситуация.
– Имахте идея за ваучери, които да подпомогнат книгоиздаването, докъде стигна реализацията ѝ?
– За наша радост идеята за книжните ваучери бе приета и от Европейската асоциация на книгоиздателите, на която сме членове. Вече е активирана процедурата в рамките на Европейския съюз с подкрепата на Мария Габриел, с която разговаряхме всички европейски книгоиздатели. Предложението за книжни ваучери е изпратено от Европейската асоциация до всички министри на културата в Европа. Правителствата в Белгия, Франция и Италия обявиха, че започват да въвеждат книжни ваучери в страните си, за да помогнат на книгоиздаването и на читателите. Асоциация „Българска книга“ също е изпратила писмо до министър Банов. Министерството на културата трябва да реши коя социална група може да получи ваучери, с които да вземе книги от книжарниците. Така всички по веригата ще спечелят – и читателите, и книжарниците, и книгоиздателите.
– Парите за тези ваучери откъде трябва да дойдат?
– От бюджета на държавата. В момента няма никакви предвидени мерки за книгоиздаването в програмите, насочени срещу кризата.
– Министър Банов каза, че има две програми, с които се подпомага книгоиздаването, не са ли полезни?
– Тези две програми съществуват отдавна и дори без COVID-19 щяха да бъдат отпуснати от държавата. Те са предвидени в държавния бюджет за 2020 г. – 2 млн. лв. за купуване на книги за библиотеките и 100 хил. лв. за подпомагане на програма „Преводи”. Нямат абсолютно нищо общо с кризата. Засега единственото, което може да се направи по тях, е да се ускорят, за да може парите по тях да постъпят по-бързо в библиотеките и после при издателите. Извънредни допълнителни мерки засега в министерството не са обмисляли.
– Може би министерството очаква предложенията да дойдат от вашия бранш?
– Още в началото на извънредното положение Асоциация „Българска книга“ изпрати отворено писмо до министъра на културата и министъра на финансите, в което посочваме четири конкретни мерки. Поискахме програмата за закупуване на книги от библиотеките да се увеличи до 9 млн. лв. Поискахме и допълнителен бюджет от държавата, който да бъде използван за възстановяване на индустрията от кризата и да бъде избегнат негативният ефект до края на годината. Иначе издателствата просто ще издават по-малко книги.
– Те вече издават по-малко…
– В извънредното положение почти не се издаваха книги, но това беше нормална реакция в пика на кризата. Сега издателите започнаха отново да пускат книги, макар и много по-малко от планираните обеми. Чувам от колеги, че много от изданията или се отлагат, или се поставят „на трупчета“, докато се види как ще се развие ситуацията с икономиката на страната. Световната банка прогнозира миналата седмица 10.4% спад на брутен вътрешен продукт (БВП) за годината в България. Това означава, че покупателната способност на населението ще падне. За жалост в съзнанието на хората книгата не е стока от първа необходимост като храната. Но книгите би трябвало да бъдат стока от първа необходимост в съзнанието на управляващите, защото именно те имат огромно значение за развитието и на икономиката, и на бъдещето на държавата.
– С коя криза след 1989 г. бихте сравнили този спад на БВП?
– При кризата от 2008-2009 г. спадът беше от около 3%. Сега ще е в пъти повече. Не знам как издателският бизнес ще оцелее след извънредното положение, след затворените книжарници, след 50-70% спад в продажбите и след 90% спад в производството на нови заглавия. Два месеца се справяхме с останалото в складовете на издателите и на книготърговците. Оттук нататък не е ясно как ще се възстанови тази индустрия, за да може да произвежда нови заглавия, които са изключително важни за читателите. Не можем да очакваме, че те дълго ще се задоволяват със стари книги.
Вижте още: КНИГОИЗДАТЕЛИ ДО БАНОВ И ГОРАНОВ: ИМАМЕ СПЕШНА НУЖДА ОТ ПОМОЩ, КУПЕТЕ КНИГИ ЗА БИБЛИОТЕКИТЕ
– Какво ви отговориха на отвореното писмо министрите Банов и Горанов?
– Официален отговор не получихме от нито един от двамата. Но все пак Министерството на културата ускори една от мерките и обяви спешно конкурса за библиотеките. За останалото нямаме никаква информация.
– В това писмо само правата на вашите членове ли защитавате?
– Абсолютно на всички български книгоиздатели. Асоциация „Българска книга“ подготвя един каталог, с който да се подпомогнат библиотеките, особено читалищните, за да подберат книги за купуване. В каталога има над 15 хил. активни в момента заглавия, класифицирани по жанрове и по издателства. При подготовката му се обърнахме към всички издателства, не само към нашите членове. Борим се за оцеляването на индустрията като цяло, това е ролята ни на единствена браншова организация в момента.
– Падането на ДДС как ще се отрази на книгоиздаването? Къде според вас ще бъдат инвестирани парите – в по-високо качество на изданията или в понижаване на цената им?
– На заседанията на Комисията по бюджета и на Комисията по култура и медии в парламента внесохме официално становище, в което обясняваме нашите очаквания. Факт е, че с намаленото ДДС една определена сума няма да влезе в бюджета на държавата и изниква въпросът какво се случва с нея. Има няколко възможности, които зависят от решенията на издателите и другите по веригата на издателския бизнес. Всички възможности обаче дават позитивен ефект.
Първата възможност е падане на цените на книгите. Това води до по-високо потребление, което пък ще се върне в бюджета под формата на други данъци, такси и осигуровки.
Втората възможност е издателите да разнообразят книжната продукция. Така на пазара ще излязат много повече заглавия, много по-разнообразни по жанр и по възрастова аудитория, ще се засилят така наречените нишови заглавия, за някои от които често на издателите не им достигат пари. Крайният ефект ще бъде по-голямо разнообразие на книжната продукция, което е добре за читателите. Ще излязат повече книги, което отново води до повишени приходи за бюджета.
Третият вариант е тези средства да бъдат инвестирани в книгоиздателската верига. Ще има повече средства за книготърговците, за да могат по-добре да представят книжната продукция и тя да стига по-добре до читателите. Издателите да могат да инвестират в качеството на тази продукция. Тогава преводачите, авторите, илюстраторите, хората, които извършват дизайна и предпечатната подготовка, ще получат по-добри възнаграждения за своя творчески труд. Ще се инвестира в по-добро качество на печата и не на последно място ще останат пари, които да бъдат инвестирани в инициативи за подкрепа на четенето. Това отново ще доведе до повече продадени книги, до увеличаване на броя на читателската маса и отново ефектът ще бъде по-високи приходи, които ще се върнат обратно в бюджета.
– Обсъждахте ли в асоциация „Българска книга“ какво би се случило с българския книжен пазар, ако има втора и трета вълна на коронавирус?
– Още не сме го обсъждали, защото все още се борим с първата вълна на коронавируса, но това е въпрос, който трябва да имаме предвид. В Асоциацията в момента изключителен проблем е целият събитиен календар, защото маркетингът на книгоиздаването е основно в събития. Ние не можем да си позволим да правим реклами в телевизията. Нашите събития изискват жива връзка с читателите – представяния на книги, литературни фестивали, турнета на авторите из страната, панаири и алеи на книгата. Тези събития са блокирани в момента.
Все още не знаем как и под каква форма ще бъде проведен Пролетният панаир на книгата, който в предходните години беше точно в края на май. Как ще се проведат алеите на книгата? Голяма въпросителна е Литературният фестивал. Бяхме принудени да прекратим Детския литературен фестивал, защото очаквахме автори от чужбина, които няма как да пътуват в тази криза. Отложихме за момента Похода на книгата, тази прекрасна дългогодишна инициатива. Направихме нейна онлайн версия с музиканти, но искаме да я проведем в живия ѝ вариант, в живата връзка с децата, през втората половина на годината.
– Може ли Пролетният базар на книгата да се проведе на открито?
– В момента сме в комуникация с отдел „Култура” на Столичната община с идеята да го проведем на открито в градинката на НДК, както през 2018 г. Дори вече сме събрали заявки и желания на участници издателства. Интересът за участие е изключително висок, но все още не можем да фиксираме дата, тъй като са в сила разпоредбите на сегашната извънредна обстановка.
– Изчаквате новите наредби и разхлабване на мерките от министъра на здравеопазването?
– Съобразяваме се изцяло с наредбите на министъра на здравеопазването. Надяваме се пролетният базар да се случи в края на юни. Може да бъдем принудени да преместим датата още напред, но и усилено се готвим, защото панаир от подобен мащаб не може да бъде направен за два дни.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение