Книжната Коледа без финтифлюшки и кич

Имаше нещо странно в Коледния панаир на книгата тази година. Нещо недоловимо, някакъв особен недостиг на енергия. Разговарях с много от хората зад щандовете – издатели, пиари, продавачи. Всички споделят това мое усещане. Отне ми цяла седмица, за да разбера какво всъщност се случва. Тази година, на този Панаир, най-после маркетингът победи ентусиазма.

Това със сигурност не е лошо. Дори е чудесно, защото говори за професионализъм. Богата книжна реколта беше заляла щандовете на абсолютно всички издателства. Количеството нови заглавия е огромно, при това качеството рязко се е повишило – и в подбора на заглавия, и в полиграфията. Неугледните и кичозни корици, напомнящи за 90-те, са почти невидими. Издателите вече са професионалисти, не просто мисионери-ентусиасти.

Видях новите им щандове – те са по-добре направени, по-лъскави, по-привлекателни и украсени. Толкова са различни и внушителни, че дъщеря ми дори не успя да разпознае едно издателство, при което спираме всяка година по два пъти и откак се помня все си е на същото място на първия етаж.

Почти всички издатели отчитат повишени продажби на този панаир. Хората купуват книги, при това знаят какво искат. Работата по предварителното им осведомяване е добре свършена – купувачите идват подготвени, често със списъци.

Хората вече идват с предварително подготвени списъци. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

По-сложно е издирването на издателствата по етажите. Тази година ориентиращото пано беше само едно и само на входа на НДК, така че лутането по етажите в търсене на конкретни издателства беше малко по-хаотично. Това е проблем, защото обикновеният читател не винаги свързва заглавието с издателство, което да издирва. И още на първия етаж попада на книжарница. Здравият разум подсказва, че няма причина да се мотае по етажите, ако може да си купи всичко накуп от книжарницата.

Книжарницата вляво от златната статуя обезсмисля идеята на Панаира. Снимка: Площад Славейков

Това лишава издателствата от печалби, на които разчитат. Цяла година книгите им се продават чрез посредници, които взимат сериозен процент от коричната цена. Двете панаирни прояви и Алеите на книгата са почти единствената възможност (като изключим онлайн продажбите) издателите да получат директно реалната цена на книгите. Освен това обратната връзка между читатели и издатели, изключително важна за политиката на издаване, се губи, когато хората влизат в книжарница. Намирам за ненужно да се вкарва магазин за книги, различен от издателските щандове, на Панаира. Това е извън концепцията и идеята на това събитие.

Също толкова нелепо ми се струва позиционирането на едно издателство на два и повече щанда. Така, освен че намалява площта, която може да бъде по-добре оползотворена от повече издателства, или използвана, за да пораснат щандовете на малките, се създава впечатление за повторяемост и еднообразие. Читателите не печелят от това – само издателите с двойните щандове. Не ми се вярва това да е политиката на АБК.

Зорница Христова и Марин Бодаков с най-новото бижу на издателство „Точица“ – „История за краля и дъжда“. Снимка: Площад Славейков

Автографи от Наталия Атанасова за почитателите на „румената поезия“ на Котарака Румен. Снимка: Площад Славейков

Странно ми се стори, че тази година отстъпките от поне 20%, обичайни за панаира, не са гарантирани. Имаше ги, но не навсякъде. Надявам се причината за това да е във факта, че тиражите се покачват, хората купуват книги и от книжарниците през годината, все повече книги, и издателите не се чувстват притиснати от необходимостта да намаляват цените, за да имат клиенти. Но ако тази тенденция се задържи, това със сигурност ще повлияе на посетителите на следващия Панаир, които ще очакват само промоциите в издателствата и няма да заделят бюджет за пазаруване.

Има и друго обаче. Лично присъствах на покъртителна сцена. Възрастна жена в продължение на половин час разглеждаше една книга. Бавно, с наслада я разгръщаше. Струваше 10 лв. Жената зад щанда от издателството ѝ каза:

„Ще ви я дам за 3 лв., госпожо, щом ви харесва“.

Старицата тъжно поклати глава, остави книгата и си тръгна.

Тълпите край кошниците с намалени книги са все по-големи. Снимка: Площад Славейков

От друго издателство ми разказаха за странен феномен. Досега всяка година са имали затруднения с дребните стотинки за връщане. Този път вечер приключвали с цели торби с монети. При това не с левчета, а точно със стотинки. Хората купуват книги, не е като да подминават, но стотинките са повече от левчетата. Но това е друг социален феномен, различен от панаирната атмосфера.

Софиянци вече приеха книжните събития като нещо съвсем нормално. Коледният панаир пак е празник, но някак овладян и познат, както става с всички традиции, към които привикваме.