Кое е момчето между Енио Мориконе и Серджо Леоне?

В Рим има един ресторант, по чийто стени са окачени много снимки на прочути артисти, музиканти, писатели, художници, които са се хранили там. На една от снимките бащата на собственичката, учител, позира заедно с класа си през 1937 г. – в средата са малките Серджо Леоне и Енио Мориконе, а между двамата има друго момче. Кой е този между двамата  – попитал собственичката холадският документалист Дениз Янзе. Не знам, техен съученик, никой – отвърнала тя.

Документалният филм „Името ми е Никой“ показва опита да се открие кой е човекът, когото всички смятат за никой, само защото не е Серджо Леоне или Енио Мориконе. И трябва ли непременно да си постигнал слава, за да бъдеш някой?

„Името ми е никой“ е един от 77-те филма, които ще можем да гледаме между 12 и 30 април в София и за първи път едновременно и в Пловдив и Варна. 44 от тях са в конкурсната програма, 10 са български, прожециите са 265. Обединява ги фестивалът за документално кино Master of Art, посветен на големите имена в световното изкуство и култура.

Всички заглавия от програмата са премиерни за страната ни. Сред тях тази година са филми за художници като Микеланджело, Кандински, Шагал, Салвадор Дали, Оскар Кокошка, писателите Антоан дьо Сент-Екзюпери, Лев Толстой, Аугуст Стринберг, Етгар Керет, музикантите Мария Калас, Мстислав Ростропович, Ерик Сати, Кент Нагано, хората на киното Чарли Чаплин, Карлос Саура, Иван Андонов, Петър Попйорданов-Чочо и още много други.

В Master Of Art  ще можем да видим и носителя на награда за най-добър документален филм в Кан – „Лица, места“ (2017), и други заглавия, участвали в най-престижните кинофестивали във Венеция, Берлин, Сънданс, Торонто…

„Лица, места“

Номинираният за „Оскар” за най-добър документален филм „Животът като анимация“ (2016) разказва изключителна история. Когато е на три години, едно дете изведвъж пада в сянката на аутизми и престава да комуникира с родителите си и външния свят. 4-5 години по-късно родителите му виждат и усещат, че отново могат да влязат във връзка с детето си – чрез реплики от анимационните филми, които то гледа. И така с диалози от филмите на „Дисни“ започват отново да си общуват. Силна история, която показва как изкуството за деца – анимационното кино – може да се превърне в инструмент за решаване на сериозен здравословен проблем.

Фестивалът се открива на 12 април с „Да танцуваш Бетовен“ – вдъхновяваща история за един много интересен спектакъл, разказа на среща с медиите създателят на Master of Art – журналистът, режисьор и продуцент Найо Тицин. Филмът проследява как трупата на Морис Бежар от Лозана подготвя девет месеца заедно с Токийския балет спектакъл, който ще се изиграе веднъж – балетна постановка на Бежар върху Девета симфония на Бетовен, с Израелската филхармония под диригентството на Зубин Мета. Този спектакъл може да промени представите ни за творбата – тя звучи съвсем различно, когато е представена като балет.

След филма за музея в родния град на художника от миналото издание на фестивала, сега отново ще можем да видим продукция за Салвадор Дали – „Тайният живот на Порт Лигат“, посветена на потайностите на неговата къща. „Мария и Калас“ пък е разказ за живота на прочутото сопрано, съставен изцяло от нейни думи от интервюта, кореспонденции, дневници.

Сред  най-интересните заглавия е и „Чаплин в Бали“ – филмът, чийто трейлър, качен във Фейсбук-страницата на фестивала, беше сметнат за порнографски от ботовете на социалната мрежа и тя затвори за няколко дни страницата на Master Of Art (заради обичая на хората в Бали да се веселят без много дрехи). През 1932-а, фрустриран от утвърждаването на звуковото кино и в криза на средната възраст, малко след европейската примиера на „Светлините на града“, Чарли Чаплин се „спасява“ на остров Бали. Мястото е  екзотичен рай на спокойствието за Чаплин, който на практика е непознат за местните – което му позволя да ги снима с камерата си.

Заглавието на филма за френския авангардист Ерик Сати чудесно обединява името на композитора и думата фикция в напълно задоволителния неологизъм – „Satiesfictions – Разходка с Ерик Сати“.

Ще съпреживеем фантазиите, мечтите и драмата на бащата на Малкия принц с „Антоан дьо Сент-Екзюпери, последният романтик“. Сред „писателските“ филми са още „Етгар Керет: По действителен случай“ и „Израел: Истории от модерните дни“ – първият е за един от най-добрите съвременни майстори на късия разказ и много интересен събеседник, вторият представлява субективен портрет на страната, нарисуван от десет писатели, които използват литературата като средство за разбиране на геополитиката.

Освен филми, в рамките на фестивала има и видеоигри. Ако се чудите откъде-накъде, видеоигрите имат много общо с филмте  – толкова, колкото книгите-игри с книгите, а напоследък даже и повече. Ако смятате, че все пак обикалянето из лабиринти, стрелбата по чудовища и битките между роботи не ви интересуват, значи не знаете какви видеоигри се правят днес. За новите видеоигри работят все повече хора на изкуството, и то не само художници, композитори и актьори, но и доста интересни сценаристи. За тях на пресконференицията разказа Александър Бакалов, бивш мениджър на „Пулсар“, един от селекционерите на фестивала. Миналогодишната селекция от три игри сега се е разрастнала до 24.

Игрите са изкуство и тази година и най-недоверчивите ще могат да се убедят лично в това. Ще видим игра, която ни показва психическите разстройства от първо лице, защото има игра за момиче с психически разстройства, разработена не само съвместно с екип от психиатри, но и с участието на истински, лекуващи се болни, която предизвика грандиозен отзвук по света – това е Hellblade Sensua’s Sactifice.

Rime пък e игра, която се опитва да ни покаже драмата на баща, загубил сина си. Ще видим игра, която показва последните мигове на различни хора и се опитва да търси позитивизма в тях – What Remains Of Edith Pinch.

Има и игра с активно българско участие – Assassin’s Creed Origins, в която техническата революция  е позволила Древният Египет да бъде  разработен в такива детайли, че в момента се използва дори в обучителни програми и виртуални турове за Древен Египет – като махнете Game Play и остава само светът…

Прожекциите на филмите от Master Of Art са разпределени в София: „Люмиер Лидл”, „Одеон”, Дом на Киното, „Синегранд“, Културен център G8 и Евро Синема; в Пловдив: „Лъки“ Дом на киното; във Варна: ФКЦ, Contemporary Space и Cinema Room.

Билетите са на цени от 8 и 6 лв. и вече са в продажба. Закупилите Master Pass (на цени от 32 лв. и 24 лв. за ученици и пенсионери), ще получат достъп до всички прожекции в кината „Люмиер Лидл”, „Одеон”, G8, Евро Синема и Дом на Киното.