Което със сълзи не излиза, с мотика и пот се изкарва

Ръката на баба Тодора. Снимка: Личен архив на авторката - Което със сълзи не излиза, с мотика и пот се изкарва

Ръката на баба Тодора. Снимка: Личен архив на авторката

– Бабче, вярваш ли в Господ?

– Вервам.

– А в ада и рая?

– Вервам.

– Ама там, на небето.

– Не. Тука на земята са. На небето делба нема.

– В душата вярваш ли?

– Вервам. И у леба – душа вервам.

– На колко години си?

– 98.

– Какво е щастие за теб?

– Здрави ръце, да копат и месат хлеб. Здрави крака, да търчат по овците на поляната. Здрав акъл, да помни кога се сее житото. Здрави деца, да има с кой да делиш залъка.

– Какво е ревност?

– Немане на работа.

– Е как? Не си ли ревнувала мъжа си?

– Па не съм имала време да го ревнувам. Он къде е одил, се дома е влачил и се дома е дождал.

– Обичала ли си го?

– Па може ли да си с човек, къде не обичаш?

– Ми много са…

– Тия за мене децата си не обичат. Кога не обичаш другарчето си, децата най-патат.

– Дай ми някоя мъдрост.

– Мъдрост се не дава, сине. Мъдрост сал се зима. Що от акъла на човека зависи. Иначе я съм ти казвала – с пиян и луд работа немаш. И коги у огин бъркаш, главата настрани от него.

– Я ми кажи любим спомен от детството ти.

– Па, не знам баш да ти кажем. Ама много обичааме коги мине една циганка из селото и прави смена – она дава обички, такива тенекиени, баба й дава зимнина. Те тогава баба ни зимаше на мене и сестрите ми обички. И един път у месеца отвара сандъка със захарни бучки. Те тагава да видиш радост!

– Бедни ли сте били?

– Ма, бедни. Сичко сме си произвеждали. Щом сме били здрави, бедност нема.

– Кой клас си завършила?

– Четвърто отделение. За по-нагоре немаше пари. А и ние учебници се немахме. Одех с една тетрадка. Пишем с молив у нея и триех с трохи леб. Ма се първа у уроците бех.

– Можеш ли да ми цитираш стихотворения?

– Можем, много да ти кажем. И за Шипка, и за Лъвский, и за бяла спретната къщурка… Сички ги знам.

– Кога ти е било най-страшно в живота?

– Кога дойде война, после кога си изгуби другара, а вече и детето. И кога свлачище ни затри къщите, къде с голи ръце сме строили.

– Хубава мома ли беше?

– Па бех. Свет ергени ме искаа. Ма оно грозна мома нема. Само лоши има. Лошотията грози жената.

– Гримове ползвала ли си?

– Не! Това у дома да не улаза. Това къде сапун, гребен и бела дрешка може да опрай, грим му не требва.

– Когато ти е тежко и мъчно, какво правиш?

– Поревем си, па отивам да копам. Това къде със сълзи не излаза, с мотика и пот се изкарва.

– Какви ястия обичаш най-много?

– Постни. И на по сезона. Пролетоска – копривка, щавляк, ябълчица, ягоди. Летоска – чорбица, кукуруз, салатка, лубеничка. Некое пиленце да заколям. Есенеска – тиква, кьопалу, грозде, лютеничка. Зимъска – туршийка, кисело зеле, компот; че заколяме свинята, па че я нагодиме у буркани; тиквеник, баница. Секи сезон си носи и ‘раната. Не мой летоска туршия да едеш. Па зимъска – лубеница. Не иде.

– Разбирате ли се с комшиите?

– Па може ли? Човек от комшиите си не мой да бега. Към тех требва да оди. Они за добро, они за лошо.

– Кафенце обичаш ли?

– Обичам. С бисквити. Да си топим.

– Приятелки имаш ли?

– Това не можем да ти кажем. Я за другите не отговарам. Ама я съм другар на много ора.

– Кога си почиваш?

– От 2 до 4 с вестника или като изкарам кокошките да пасат пред къщата и седнем на пейката.

– Кое ти е най-любимото от селския живот?

– Сичко! Сичко обичам. Ама най-убаво ми стане, кога ни се обягни овца или излюпят пиленца. Що живот посрещам. Мило ми е.

– От какво се страхуваш?

– От градушка да ми не изпозатрие градините и нивата.

– Обичам те много.

– Па къде че одиш да ме не обичаш.

– Ще се видим някой ден.

– Има време, много време да изтече… Още много леб да омесиш, к’во съм те учила, и да изедеш дотогава.

– Ще меся, бабче. И теб ще наричам… – прошепнах.

И прибрах черно-бялата бабина снимка в албума.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах