Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Кога жените писателки носят мъжки имена

Катрин Николс е осем пъти по-харесвана от литературните агенти, когато се подписва с псевдонима Джордж

Не е съвсем ясно какво значи да пишеш „като мъж“ или „като жена“,  вероятно се допуска, че жените няма да напишат нищо важно. - Кога жените писателки носят мъжки имена

Не е съвсем ясно какво значи да пишеш „като мъж“ или „като жена“, вероятно се допуска, че жените няма да напишат нищо важно.

Преди 20 години американската авторка Франсин Проуз изследва дали „жените писателки са наистина по-низши“ в парливото си есе „Усещане за мастило на жена“. Днес, в епохата на феминизма, този въпрос, изглежда, е все още актуален. Младата писателка Катрин Николс установила, че като изпраща ръкописите си под мъжкия псевдоним Джордж, получава над осем пъти повече отговори, отколкото в случаите, когато се подписва с истинското си име, разказва „Гардиън“.

В есе за блога Jezebel Николс разказва как след като е изпратила резюмето си на 50 агента, е привлякла интереса само на двама. Но когато си направила нов имейл адрес под мъжкото име Джордж и пратила същото резюме на 50 агента, получила 17 заявки за ръкописа.

„Джордж е осем и половина пъти по-добър от мен в писането на една и съща книга. Точно една трета от агентите, които видяха съобщението му, искаха да прочетат още. Докато при мен едва един на всеки двадесет и пет се заинтересува – пише Николс. – Присъдата за моя труд, която беше непоклатима като стените на дома ми, се оказа безсмислена. Проблемът не беше в романа. Проблемът беше в мен – Катрин“.

„Джордж е осем и половина пъти по-добър от мен в писането на една и съща книга“, твърди Катрин Николс.

„Джордж е осем и половина пъти по-добър от мен в писането на една и съща книга“, твърди Катрин Николс.

Отзивите на агентите за Николс включват коментари като „красиво писане, но главната ви героиня не е много решителна, нали?“. Коментарите за Джордж, който самата Катрин си представя като „влечугоподобен Майкъл Фасбендер, пиещ уиски и разхождащ се вечер из влаковите депа“, са доста по-ласкави. Дори в случаите, когато творбата му е отхвърлена, тя е описана като „интелигентна“, „добре построена“ и „вълнуваща“.

„Никой не отбеляза дали изреченията му са лирични и дали главната героиня е борбена или не“, твърди Николс.

Агентите, обяснява тя, са били както мъже, така и жени, „което никак не е изненадващо, защото пристрастието едва ли би навредило на хората, ако не беше толкова повсеместно разпространено“.

Есето на Катрин Николс се появи точно в момент, в който литературният свят привлече общественото внимание към себе си заради отношението към жените писателки. Ново изследване на американската организация за подпомагане на писателките Vida показа, че мъжете все още силно доминират тази професия. И макар, че жените купуват две-трети от книгите, ревютата в списания и вестници са посветени предимно на автори от мъжки пол.

Същевременно писателката Никола Грифин установи, че романите с главни герои мъже по-често печелят литературни награди. Пакистанската авторка Камила Шамзи, която пише на английски, пък стигна още по-далеч, като предложи 2018-а да е „година на публикуването на жени“ и да се проведе целенасочена кампания за наваксване на неравенството между половете.

През 1998 г. Франсин Проуз нарече предразсъдъците срещу жените писателки „гинобиблиофобия“. Тя цитира коментар на Норман Мейлър:

„Подсмърчанията, които получавам от мастилото на жени, винаги са наивни, старомодни, незначителни, твърде невротични, сакати, зловещи, модни, фригидни, отвъд-барокови, капризни като гримирана манекенка и мъртвородени“.

„Вероятно проблемът е, че писателките ни казват неща, които не искаме да чуем – особено от жени. Или е пречката, че всички читатели (мъже и жени, защото трябва да изтъкнем, че много редактори, критици и членове на журита за награди са жени) се отнасят към творбите на мъжете и жените с различни очаквания? – пише Проуз в сп. „Харпърс“ през 1998 г. – Не е съвсем ясно какво значи да пишеш „като мъж“ или „като жена“, но може би все още се приема за даденост, често несъзнателно и следователно притворно, че мъжете пишат като мъже, а жените – като жени, или поне така би трябвало да правят. И вероятно се допуска, че жените няма да напишат нищо важно – нищо наистина сериозно или необходимо, откровено или мъдро“.

Проуз повдигна още веднъж тази тема през 2011 г., когато Нобеловият лауреат за литература за 2001 г. Видиядхар Сураджпрасад Найпол заяви, че никоя жена писателка, включително Джейн Остин, не може да се сравнява с него.

„Схващането, че жените са по-низши, очевидно няма да отмре. Разбира се, идеята, че Найпол се смята за по-добър писател от Джейн Остин, би била просто смешна, ако предразсъдъците, които разкрива, не бяха толкова широко срещани и нямаха толкова вреден ефект върху някои от нас, които сме избрали какво да правим с живота си“, написа Франсин Проуз.

Катрин Николс също предупреждава в есето си за Jezebel, че предразсъдъците, несъзнателни или не, ще съсипят литературните кариери на много хора:

„Предразсъдъците са като лабораторно животно, което служи за унищожаване на амбиции. Моята книга получи поне няколко отказа, защото беше голяма, а не защото беше лоша. Джордж, предполагам, щеше да получи своите похвали колко е „интелигентен“, и вече щеше да пише нещо грамадно. На теория резултатите от моя експеримент са красноречиви, но чувствам гняв, че толкова много хора с грешния тип имена похабяват енергията и интелигентността си“.

Николс смята, че когато нечия творба бъде оценена от литературния агент като „интелигентна“, това ще е достатъчно да „тласне писателя към по-смели планове“. Но когато му кажат, че „не е много правдоподобна“, той ще „потъне в условности“.

„Дори няколко дребни ограничения могат да откажат писателката още преди е решила, че си струва да пише“, смята Николс.

Писателката Джоана Уолш, която миналата година стартира проекта #readwomen и сега ръководи „Туитър“ платформата @read_women за жени, срещнали трудности при публикуването на романите си, каза, че е „шокирана“ от случката с Николс. Уолш дори преименува временно аканута си в „Туитър“ на „George”, по името на мъжкото алтер его на Катрин.

„Макар че ръководя @read_women, бях изненадана от реакциите, които предизвика експериментът на Катрин Николс – обяснява Уолш. – Дори се натъкнах на една писателка, която успяла да си намери издател едва след като преминала от сатира към романс и пренаписала цялото си творчество“.

Катрин Николс се е възползвала от отзивите, които е получила като Джордж, за да преработи романа си – „една книга, която отдавна бих изоставила заради чувство на безсилие, ако не бях направила моя експеримент“ – и сега вече си има агент.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах