Когато българите бяха „японците на Балканите“

Около един век след появата на фразата, че „българите са японците на Балканите“, експозиция в Софийската градска галерия ще изследва тъкмо как се е зародило подобно твърдение – и защо умишлено е било изтрито от историята под влияние на световната политика. Изложбата „Как изкуството на Япония и Китай навлиза в българските земи до края на ХХ век“ представя българските художници, увлечени от културата на Далечния изток, в бурни за страната ни времена.

Колекция с пейзажи, натюрморти и техники от Япония и Китай ще бъде открита в СГХГ на 29 май от 18 ч. Публиката ще види произведения на Иван Милев, Дечко Узунов, Владимир Овчаров, Иван Пенков, Захари Каменов и творби на източни автори от сбирки у нас. Хронологичната линия обхваща почти цял век, като отправна точка е познанието за двете далекоизточни страни, започнало с печатните издания, излизали на български език в столицата на Османската империя. Разказът преминава през бурните политически катаклизми, като деветосептемврийския преврат, и стига чак до началото на новия век.

Далекоизточното изобразително изкуство пристига от запад с параваните и влиянието на импресионизма върху творчеството на българските художници, отбелязва кураторът на изложбата Красимир Илиев. Този вид естетика импонира например на Иван Милев, който много по-често се свързва със сецесиона у нас, още на Николай Райнов, Никола Петров…

Иван Милев, „Принцеса Турандот“, 1922 г. Частна собственост

В началото на века културният обмен е толкова засилен, че дори се появява фразата „Българите са японците на Балканите“, но тя ще бъде заличена след деветосептемврийския преврат от 1944 г., отбелязват организаторите на изложбата.

Захари Каменов, „Маска от театър Но III“, втората половина на 90-те г. Собственост на автора

В смутните години след смяната на властта у нас китайската култура пристига в нашите земи през СССР – книгите се превеждат от руски, защото в България все още никой не може да чете йероглифи. Провеждат се изложби с пропаганден характер. През 50-те години художниците Стоян Венев и Дечко Узунов поемат по дългите пътища на т. нар. Поднебесна империя и се завръщат с впечатления от един нов свят, със скици в папките и произведения, подарени им от техните гостоприемни колеги. Марин Върбанов и Мирчо Якобов, а след тях Владимир Овчаров се обучават в пекинските академии да размиват туша и овладеят движението на четката.

Дечко Узунов, „Без название“, ок. 1984 г. Репродукция: Софийска градска художествена галерия

През 1963 г. разрив в отношенията между китайското и съветското правителства попарва клетвите за вечна дружба между българите и китайците. Същата година се провежда изложба на японски графици и постепенно Страната на изгряващото слънце запълва празнината, оставена от отлива на китайска култура. Процесът ще продължи до 1985 г., когато контактите с Китай са възстановени и в Националния исторически музей е организирана изложба с китайска класическа живопис.

Иван Пенков, „Натюрморт с фруктиера и кана“, 1942 г. Частна собственост

През 80-те години се издава нарастващо количество книги, преведени от японски и китайски. Държавните колекции в София, Пловдив и Сливен се попълват със закупени укийо-е (в буквален превод – „картини от плаващия (преходен/земен) свят). Стартира Биенале на графиката във Варна, в което участието на японски автори се отбелязва с награди. Дните на японската култура, които започнат в началото на следващото десетилетие, се превръщат в ежегоден форум за представяне на различните изкуства. В Националната галерия и в Галерията за чуждестранно изкуство са организирани поредица от изложби, за пръв път се показва китайско изкуство с участието на частни колекции. Краят на века е характерен с двупосочност на контактите, с все по-чести гостувания на български художници в Япония, сред които начело са Стоян Цанев и Захари Каменов (по броя на самостоятелните изложби).

Изложбата „Как изкуството на Япония и Китай навлиза в българските земи до края на ХХ век“ може да бъде разгледана в Софийската градска художествена галерия до 31 август.