Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Когато България бе спирка на лукса

Преди 140 години тръгва легендарният влак „Ориент Експрес“

Рекламна брошура за „Ориент Експрес“ от 1898 г. Снимка: Уикипедия - Когато България бе спирка на лукса

Рекламна брошура за „Ориент Експрес“ от 1898 г. Снимка: Уикипедия

„Комфортът над всичко“ – това е било мотото на създателите на „Ориент Експрес“, потеглил за пръв път на днешния ден, 4 октомври, преди 140 години. Тогава по релсите тръгва легендарният влак с маршрут Париж – Константинопол. Обстановката в него била като в най-скъпите европейски хотели – генуезко кадифе, планински кристал, червено дърво… Само най-доброто за най-богатите пътници.

Всъщност първото пътешествие на „Ориент Експрес“ е било по-кратко – до Гюргево от Париж през Страсбург, Виена, Будапеща и Букурещ. Едва през 1921 г., след края на Османската империя и след построяването на прохода Симплон в Швейцария през 1906 г., маршрутът се удължава. Влакът вече изминава 3000 км от Париж до Истанбул за 67 часа. По-късно времето се съкращава до 62 часа. Средната скорост е немислимо висока за онези времена – 50 км/ч, при това през много планински местности.

Това бил първият в света трансконтинентален експрес, пътуващ между европейски страни, които в този период дори нямали система за обща координация на времето.

Създател на „хотела на колела“ е белгийският инженер Жорж Нагелмакерс, който копира идеята от Джордж Мортимър Пулман, който десетилетие по-рано въвежда във Великобритания първите спални вагони. Нагелмакерс обаче прави още по-мащабно нововъведение – той включва ресторант в състава на влака.

По съвременни стандарти „Ориент Експрес“ е бил малък влак – състоял се е само от пет вагона, като само два от тях са били на разположение на пътниците. Отделен вагон е бил предвиден за багаж, а един е бил за персонала. Петият, най-луксозният, е бил вагон ресторантът. Оформен в стила на светските салони от времената на Луи ХV, той е побирал само 20 гости наведнъж.

Първият влак „Ориент Експрес“ имал само 5 вагона. Снимка: Уикипедия

В пътуващия свръхлуксозен ресторант са били изложени оригинални акварели на Йожен Дьолакроа, имало е и специална библиотека.

Все пак в началото луксът е бил съпроводен и с опасности. В първата придружителна записка към брошурата за влака се казвало, че се препоръчва пътниците да носят със себе си оръжие и по възможност да спят облечени – не се изключвали бандитски нападения. Но тези предпазни мерки се оказали излишни и постепенно предупрежденията изчезнали.

Наричали „Ориент Експрес“ „влака на монарсите“. Августейшите особи често го използвали за пътуванията си. Българският цар Фердинанд редовно бил сред пасажерите, дори с удоволствие заставал на мястото на машиниста, когато влакът минавал през България. Наложило се Международната компания на спалните вагони да помоли любезно монарха да се откаже от хобито си на машинист. В друг случай арменският нефтен магнат Гулбенкян се спасил на влака от преследването на един турски паша. Качили го в един от вагоните увит в персийски килим.

През ХХ век, особено в опасните военни времена на Балканите в началото му, името и маршрутът на влака често се променяли, но името „Ориент Експрес“ станало символ и често било давано и на други влакове, оформени в стил ар деко. По време на Първата световна война влакът бил наречен „Балкан Цуг“ и свързвал Берлин със София и Истанбул като част от комуникационните връзки между противниците на Антантата. В разгара на Втората световна война пък се появил псевдо „Ориент Експрес“ – използвали го лидерите на Третия райх, за да пътуват от Берлин до Истанбул.

След края на войната, през 1947 г., „Ориент Експрес“ възстановил първоначалния си маршрут, но придобил славата на „влака на Студената война“, защото пътят му минавал през страни с различни политически системи и това затруднявало придвижването му. Той започнал да губи красотата и романтиката си, класата на пътниците и на обслужването се понижила рязко.

Журналист от „Ню Йорк Таймс“, пътувал по време на Студената война с „Ориент Експрес“, описва пътуването си така:

„На границите на социалистическите страни пътниците вместо с усмивка, бяха посрещани с напрегнатите погледи на митничарите. Те пъхаха носовете си под седалките, развинтваха панелите по таваните, търсейки контрабанда. Коридорите в моя вагон бяха натъпкани с кутии с телевизори и перални машини, които хората, работили зад граница, носеха към домвете си“.

Оригиналният „Ориент Експрес“ тръгва към последното си пътешествие на 19 май 1977 г. Същата година предприемачът Джеймс Шерууд купува два от вагоните му на търг в „Сотбис“ в Монте Карло и решава да възстанови легендарния влак. В продължение на няколко години той харчи огромни средства, за да открие и възстанови 35 антикварни спални вагона и вагон ресторанта. На 25 май 1982 г., почти сто години след началото, той пуска по релсите „Венеция Симплон Ориент Екпрес“ на първото му пътуване между Лондон и Венеция.

След края на Студената война няколко пъти са правени опити да се възстанови „Ориент Експрес“ с различни маршрути. В днешни дни се организират нередовни ретро пътувания със специални композиции, наричани „Ориент Експрес“.

„Ориент Експрес“ е значителна част и от културния код на Европа. Най-подробно той е описан в романа на Агата Кристи „Убийство в Ориент Експрес“. За него се говори дори в романа „Дракула“ на Брам Стокър. Влакът „Венеция Симплон Ориент Експрес“ помага на Крюела де Вил да избяга в Париж във филма „102 далматинци“. Джеймс Бонд пътува със същия влак във филма „От Русия с любов“. Алфред Хичкок включва влака във филма си „Дамата изчезва“. На „Ориент Експрес“ са посветени дори няколко музикални произведения.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg