Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Щом държавата не го прави, ентусиасти ще купят родния дом на Талев в Прилеп

Издателят Манол Пейков зад нова кауза - откупуване на къщата и превръщането ѝ в музей и творческа резиденция

Така изглежда родният дом на Димитър Талев в Прилеп днес. Снимка: Манол Пейков - Щом държавата не го прави, ентусиасти ще купят родния дом на Талев в Прилеп

Така изглежда родният дом на Димитър Талев в Прилеп днес. Снимка: Манол Пейков

Акция за събиране на дарения, за да бъде откупена родната къща на Димитър Талев в Прилеп, започна пловдивският издател, преводач и активен дарител Манол Пейков. Във Фейсбук той публикува подробен разказ за пътуването си до македонския град и разговорите със собственичката на къщата.

Тъй като държавата дълго отлага започването на процедура по откупуване на дома на Талев и превръщането му в музей, Манол Пейков възнамерява да организира това с помощта на доброволци и дарители. Плановете му включват създаване на музей на Димитър Талев в Прилеп, както и приспособяване на част от дома му за творческа резиденция – място, на което да отсядат за по седмица или месец писатели и преводачи, докато работят върху нов творчески проект.

Предлагаме ви да прочетете целия разказ на Манол Пейков за сагата около дома на Талев, както и банковата сметка, в която се събират даренията. Напомняме, че благодарение на усилията на издателя наскоро бяха събрани над милион лева за генератори, необходими за Украйна, както и голяма сума за подпомагане на пострадалите от земетресението в Турция и Сирия.

„Планувам това пътуване от септември, откакто за първи път чух, че къщата на Димитър Талев в Прилеп се продава. Имах плахи надежди междувременно българската държава да се намеси и да купи къщата, но се оказаха напразни.

Вчера най-сетне запалих колата и – придружен от колегата ми Красимир Лозанов – отидох до Прилеп и се срещнах със собственичката Снежана Аческа. Снежана придобива къщата като наследство от семейството на мъжа си (вече покойник), чийто дядо я купува от Талеви (известни в Прилеп с фамилията Палисламови) преди почти 100 години – през 1926 година.

Това е къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 година. По онова време Прилеп е все още под османска власт. Баща му Тале Палисламов е майстор железар, чийто дядо се е преселил в Прилеп от пелагонийското село Светомитрани, а майка му Донка Толева е от прилепски род.

Димитър първоначално учи в Прилеп, учител му е Йордан Ацев, който съумява да запали любовта му към четенето. Остава без баща едва деветгодишен, а на 12 постъпва в Солунската гимназия. Макар да напуска родния си дом относително рано, Димитър Талев запазва романтичната си връзка с него. Неслучайно именно това е първообразът на дома, в който живее фамилията Глаушеви от прочутата четирилогия на Талев, чийто първи роман – „Железният светилник“, е един от най-издаваните и четени български романи.

Колкото и да е удивително, в Северна Македония – че дори и в родния му Прилеп – Димитър Талев е почти непознат. Снежана Аческа, която се жени и се заселва в къщата в началото на 1970-те, научава (според нейните собствени думи) съвсем случайно в чия къща живее – благодарение на учителка от пловдивската гимназия „Димитър Талев“, която се свързва с нея с молба да посети къщата с група ученици. Оттогава (пак по нейни думи) Снежана е пускала в къщата (съвършено безплатно, разбира се) хиляди българи, които редовно идват с автобуси, за да посетят и да се поклонят пред родното място на големия писател.

„А пък тази чешма е сигурно най-сниманата чешма в Европа“, отбелязва Снежана по повод на превъзходно запазената стара каменна чешма в двора, която носи оригинален надпис от 1889 година с името на Тале Палисламов – бащата на Димитър Талев.

Чешмата в двора, издигната от бащата на Димитър Талев. Снимка: Манол Пейков

Преди няколко години Снежана влиза в конфликт с „някои прилепски управници“ (както сама ги нарича), които се опитват да я „убедят“ да спре да пуска неспирните български групи в къщата. След като категорично отказва („Че как няма да ги пускам? Това за тях е свято място!“), достъпът на електричество до къщата е спрян („Появиха се някакви мистериозни задължения към енергото“, отбелязва с тъга Снежана) и семейството е принудено да се премести на другия край на Прилеп, в бащината къща на самата Снежана.

Днес къщата на легендарния ни писател изглежда изоставена и тежко занемарена – никой не е стъпвал там от повече от три години, освен един-двама приятели на Снежа, които я наглеждат от време на време (самата тя е трудноподвижна и рядко става от леглото). Именно един от тях ни заведе до къщата и ни я отключи, за да ни я покаже.

През последните пет години едно от основните усилия на Снежана е да убеди българската държава да купи къщата. През няколко месеца провежда пресконференции, а в българската преса често излизат репортажи (един от които очевидно съм видял аз).

Уви, у държавните ни мъже (включително безбройните „патриотични“ формации, населяващи българския политически живот) засега не се е появил нужния интерес, още по-малко – нужната воля, за да предприемат подобна стъпка.

Турците също я искат – била е собственост на турски бей и са готови да ми броят парите на ръка още утре“, споделя ми с горчивина Снежана. „Но аз им казах, че няма да им я дам. Тази къща принадлежи на България.“

Снежана Аческа с Манол Пейков (вляво) и Красимир Лозанов. Снимка: Манол Пейков

И тук идва моментът да споделя защо всъщност ви разказвам всичко това, приятели – и кое (освен личното ми любопитство) ме подтикна да запаля колата, да мина тези 500 километра и да прекарам вчерашния ден в разговори с наследничката на Талевата къща.

Направих го, защото в последните месеци в главата ми се оформи план – колкото простичък, толкова и смел.

Цяло чудо е, че тази къща е оцеляла през вековете – при това във вид, които не се различава особено от външния вид на дома, в който се е родил Талев – и в който са отеквали (и завинаги ще отекват) стъпките на неговите герои.

Повече от очевидно е, че тя (дори в днешното си окаяно състояние) е важна и неразривна част от българската национална памет – и че ако ние, българите, възпитани и отраснали с героите на Талев, не я опазим и съхраним за поколенията, дето идват след нас, няма кой друг да го стори.

Също толкова очевидно е, уви, че българската държава не прави нищо това да се случи.

Затова ви предлагам да вземем да го направим ние с вас.

Непокътнати стоят дори вазите с цветя. Снимка: Манол Пейков

Ето как:

● Официалната обявена цена на къщата е 100 000 евро. (В личен разговор Снежана склони да слезе до 80,000.)
(Следва да се отбележи, че още преди няколко десетилетия къщата е поделена между трима братя, и частта от къщата, на която Снежана е собственик и е обявила за продажба, е две-трети от оригиналната Талева къща. Третата третина се владее от възрастна жена, която на този етап не е проявила желание да продава.)

● За адекватен ремонт на къщата ще са нужни поне още 100 000 евро.

Това прави между 360 и 400 000 лева за къщата, плюс ремонта, плюс евентуалните такси за адвокати и прехвърляния.

В мига, в който ние с вас успеем да съберем сумата, аз и Чило (който между другото е огромен почитател на Талев) сме готови да се ангажираме с всички формалности – проверка за тежести, търсене на адвокати, нотариуси, архитекти, инженери, строители, музейни работници, специалисти по реставрация.

● Планът е къщата да стане собственост на фондация „Манол Пейков и приятели“(със съответните ограничения за препродаване), като част от къщата (тя в момента разполага с десет стаи, а ако някой ден купим и останалата 1/3 ще станат и повече) да се превърне в музей на Димитър Талев.

● Останалата част бих искал да превърнем в писателска и преводаческа резиденция – място, на което да отсядат за по седмица или месец писатели и преводачи, докато работят върху нов творчески проект. (Винаги съм смятал този формат за един от най-смислените и елегантни начини за водене на творчески и културен диалог. Намирам също така, че изключително подхожда именно на този град – спокоен, уютен, древен, заобиколен от планини – и именно на тази къща.)

И понеже зная, че веднага ще се намерят хора, които ще забележат, че цените на аналогичните имоти в Прилеп – особено за къща в подобно състояние – едва ли достигат и до 1/3 от исканата цена, бих искал да ви припомня как се различава цената на пианото на Джон Ленън или китарата на Хендрикс (да речем) от една обикновена китара или пиано.

Ценността на тази къща за нас като българи е преди всичко нематериална – и е истинско щастие, че изобщо можем да си го позволим.

Припомням банковата си сметка:

Фондация „Манол Пейков и приятели“
Пловдив, бул. Александър Стамболийски 9
Търговска банка Д АД
IBAN: BG09DEMI92405000310141
Основание: Дарение за родната къща на Талев
или PayPal: manolpeykov@yahoo.com

Предварително ви благодаря за съучастието – било във вид на дарение или на споделяне.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС