Когато фактите говорят… никой не ги слуша

„Това е скандално!“ – със зачервено лице и очевидно разгневен, 60-годишен човек сочи хиперреалистичната силиконова реконструкция на Люси, световно известната човекоподобна дама-австралопитек на 3.2 милиона години, смятана от науката  за непосредствения предшественик на човешкия род. След няколко минутно объркване става ясно, че възмутеният посетител на „Стълбите на еволюцията“ в датския музей Мосгард, е креационист – за него човекът не е продукт на милиони години еволюция, а е Божие творение на 6 хиляди години. 

Но това, което го е разгневило в този случай не е еволюционната възраст на Люси. Той е възмутен от нейната голота.

„Трябва да я покриете с нещо! Това е почти толкова зле, колкото на плаж!”

Така започва един текст със заглавие „Креационизмът завладява Европа“ в октомврийския брой на списание „Сайънтифик америкън“, а въпросната случка е пример за две тревожни тенденции в последните години – намаляващото доверие в науката и растящия брой моралисти, способни да открият греховни замисли, накъдето и да погледнат: все едно дали към концерт на Лейди Гага, изложба на Джок Стърджис в Москва, шега с исляма във Фейсбук, или курс по йога в Пловдив.

Проблемът, разтревожил авторите на текста, е, че вместо да намаляват, креационистите стават все повече. Те се появяват във всички нюанси и деноминации. Сред тях има добре образовани, работещи в правителствени организации. Има гласовити, готови винаги да се изправят с Божието слово срещу науката, има и мълчаливи. Общото между тях е, че в Европа стават все повече.

Старият континент живееше с убеждението, че креационизмът е типично североамерикански феномен. Докато Европа, с някои изключения, (б)е – или поне се опитваше да бъде, (роден) дом на рационализма, секуларизма и преклонението пред съзидателната сила на образованието, науката (напред, тя е слънце) и демокрацията в името на прогреса и хуманизма. Общо взето тези неща, които направиха Европа това, което е – най-желаното място за живот и работа в света.

Голата Люси

От Ренесанса насам векове наред светът, на различни скорости и понякога с кратки спирки, но неотклонно, вървеше към едни и същи рационални и универсални ценности. Въпреки отделни проблеми през ХХ век с тоталитаризмите в Русия и Германия, демократизацията изглеждаше неизбежна. Развитието на науката, с нейните невероятни постижения – също. Както и оттеглянето на религията от обществено-политическата арена към личния духовен свят на човека.

Днес, за разлика от засилващата се вяра в ирационални неща като хороскопи, гадатели, врачки, конспиративни теории и елементарни популисти, вярата в науката е силно разколебана. Но креационистите са малка част от стремително нарастващото мнозинство, което вярва пламенно, че превратът, наречен Октомврийска революция, е еврейски заговор, кацането на Луната е холивудска измама, Гагарин е отвлечен от извънземни, а агенти на ЦРУ са взривили отвътре Световния търговски център – и се бори също толкова пламенно срещу ваксините, ГМО-продуктите, науката, истината и фактите.

Масово, особено в определени политически и идеологически среди, е убеждението, че американците са виновни за всички световни конфликти, освен онези, за които (според други среди) са виновни руснаците… човек ще помисли, че допреди появата на СССР (1918) и ЦРУ (1947) човечеството е живяло щастливо и спокойно като едно голямо семейство от идиоти (защото само идиотите могат да са трайно щастливи).

У нас например, въпреки всички исторически факти, историческите емоции не позволяват на обществото да се откаже от унизителния термин „робство“. Или пък да говори за някои доста срамни моменти моменти от нашата история, които учебниците или изобщо не забелязват, или минават покрай тях на пръсти. А накрая някой образователен министър си отива по измислени причини, за да има мир. Поговорката „Когато фактите говорят, и боговете мълчат“ вече не важи. Новата ѝ версия трябва да бъде:

„Когато фактите говорят, никой не ги слуша“. 

Но на някои места ги чуват. През 2004 г. една сръбска министърка на образованието се опита да върне страната си в Средновековието, като нареди в училищата да не се преподава еволюцията. Сръбската академия на науките, с помощта на още 40 организации, направи такава антикреационистка кампания, че министърката бе принудена да си подаде оставката.

В много ислямски общности и общества – от Молекбек до Иран, религията, която беше отстъпила значителни територии и освободила от контрола си много обществени сфери, се завръща. И е нереално да търсим причините за изненадващия заден ход на историята (чието колело уж се въртяло само напред) в САЩ и Европа. Впрочем САЩ и Европа, също не се движат само напред.

Русия в едни отношения си остана същата, а в други се хвърли от едната крайност в срещуположната. Без дори да си направят труда да се отрекат от предците си, взривявали църкви и бесели попове, представителите на ЧК, КГБ или ФСБ (както и да се наричат в различните години руските служби за сигурност) се превърнаха в най-големите закрилници на същото това православно християнство. А висшият клир понесе гордо икони с образите на масовия убиец Сталин и убития от партията му император. Какво по-абсурдно?

И така постепенно през ХХI век стигнахме до ситуация, в която вече няма никакво значение дали, за което и да е от горните твърдения, има доказателства или опровержения. И някак си изненадващо – фактите и истината – две понятия, които поне за по-голямата част от човечеството през последните няколко века изглеждаха по-непоклатими от богове, изгубиха реално значение. Това е толкова абсурдно, че нормалните хора (и общества) просто не могат да измислят адекватна реакция.

Но надали за опазването на истината би могло да има по-адекватна реакция от непрестанното казване, показване и доказване на фактите – по колкото се може по-интересен начин. Да се върнем към историята, с която започнахме.

„Стълбите на еволюцията“

Австралопитекът Люси, звездата от „Стълбите на еволюцията“ в голямата зала на Мосгард, е нова атракция. Още с поставянето ѝ броят на посетителите скочил от десетки хиляди на зашеметяващите 500 хиляди през първата година. С голямо старание на всички реконстуирани фигури, които се смесват с посетителите, са придадени индивидуални изражения – с тях те имат вид на личности, а не просто далечни еволюционни роднини.

Люси също е личност. Дотолкова, че ядосаният креационист не е видял в нейното тъмно, космато, високо около метър тяло, маймуна. Видял е гола жена. Огромната ѝ, отвъдбиблейска възраст се е оказала по-маловажна от морала. Музеят си е свършил добре работата.