Когато художниците бяха обожавани, а Холивуд го нямаше даже…

Викторианците изпитвали неутолимо желание към снимки на известни личности. Изобретяването на фотоапарата през 1839 г. се случило тъкмо навреме в славната ера на британската предприемчивост. Индустриалната революция, социалните реформи и напредъкът в науката чувствително подобрили качеството на живота по онова време. Културата се радвала на небивал разцвет.

През 1850-а художникът Дж. Ф. Уотс започнал да събира рисувани портрети в „Зала на славата“, като подбирал субектите според тяхната интелектуална мощ и проницателност. През 1856 г. току-що основаната Национална портретна галерия подредила изображения на значими личности – „войни или държавници, хора на изкуството и литературата или науката“, както била представена дейността й пред Камарата на общините.

Художникът символист Дж. Ф. Уотс

Случайно или не, но и Уотс, и Националната портретна галерия акцентирали върху самите художници. Във времената, когато картините предлагали нравствени поуки, давали политически напътствия и подтиквали към социални реформи, създателите им наистина били приемани за пророци. Изложбите им не били запазена територия само за елита. Те били посещавани от стотици хиляди, бедни и богати.

Художникът сър Фредерик Лейтън

Сред най-добрите портретисти били Уилям Морис и Уилям Пауъл Фърт, които съчетали таланта си с четката със страстта си към лекуването на социалните несправедливости. Прерафаелити като Данте Гейбръл Росети и Джон Еверет Миле пък умеели да превърнат и най-глупавата поука в нещо бляскаво и умно.

Художникът и съосновател на Прерафаелитското братство Уилам Холман Хънт

Със славата дошъл и публичният интерес, а с него настъпил и звездният миг на фотографията. Художниците правели всичко възможно, за да не допуснат новаците на подиума, и обявили, че картините са много по-съвършени от хартийките със сребърен нитрат. И въпреки това с готовност си правели фотопортрети, за да бъдат разпознаваеми сред широките маси.

Общественикът Томас Карлайл вярвал, че портретът може да улови душевното величие на изобразения човек, а детайлните изображения от фотоапарат – да разкрият пикантни подробности за интимния живот на заснетия. Трябва да отбележим, че животът на викторианските художници бил много по-сложен и многопластов от техните творби. Любов, секс, предателства, неморално поведение и дим от опиум насищали биографиите им, както при рок звездите стотина години по-късно.

Художникът Брайтън Ривиер в работна атмосфера

Тогава, както и днес, хората били обсебени от лукса и показността. Художниците поощрявали този интерес, като се фотографирали в студиата си, издокарани в ефектно облекло. Дж. Ф. Уотс обичал да се снима с пищни шапки, надиплени роби, блузи и чехли. Зародила се модата на костюмите – Миле като дворцов страж, Фърт като собственик на пийп шоу, Хенри Холидей като средновековен рицар…

Художникът и скулптор Хенри Холидей като средновековен рицар

Суетата на художниците се подхранвала от величествените домове, в които живеели и творели. Тези екстравагантни сгради гъделичкали самочувствието на собствениците си и на техните гости. Художниците се обграждали с антики, препарирани животни, кожи и гоблени, за да придадат външен израз на артистичния свят, който обитавали.

На широката публика било позволявано да посещава тези обители в определени дни от годината и тогава само за един следобед през студиата им преминавали хиляди души. През 1884 г. бил публикуван голямоформатният снимков албум „Художникът в дома си“, който бил разпродаден мигновено.

Много от тези фотографии били събрани от историка и търговец Джеръми Маас, който издирвал викторианско изкуство във времената, когато то било смятано за твърде сантиментално и надценено. После цялата му колекция от около 3500 снимки била купена от музикалния импресарио Роб Дикинс, който пък по-късно ги дарил на Галерията Уотс и те до ден-днешен са част програмата й.

Лора Тереза Алма-Тадема, втората съпруга на сър Лоурънс Алма-Тадема, също известна художничка

Художникът Форд Мадокс Браун, рисувал картини с историческа тематика