Когато Китайската стена бе разрушена заради „по-нужни“ свинарници

Китайската „Културна революция“ е едно от знаковите събития в света в началото на втората половина на ХХ век. Започнала на днешния ден преди 58 години, тя води до ново разбиране за тоталитаризма, отваря очите на света за ужаса на диктатурите, които не загиват след унищожаването на нацистка Германия, а се развихрят в болшевишката половина на света.

Със сцени, които пресъздават реалната атмосфера в Китай през периода 1966 – 1976 г., започва и сериалът „Трите тела“ по книгата на Лиу Цъсин. Тази автентичност предизвика и реакции сред съвременните китайци, които в социалните мрежи обвиниха „Нетфликс“, че показва времето на Мао като твърде страховито.

Всъщност Културната революция на китайските комунисти е наистина страховито време на геноцид срещу собствения си народ.

Всичко започва, след като в края на 50-те години на миналия век започва разпад в отношенията между СССР и Китай. Световното комунистическо движение започва да се разроява. Мао вижда заплаха за собствената си власт, след като в СССР разобличават култа на личността и Хрушчов започва известна либерализация в икономиката.

Съветският съюз също е недоволен от политиката на Мао Дзъдун. Съветските специалисти, работещи в Китай, са отзовани. Случват се дори сблъсъци на границата между двете държави.

Друга причина за началото на Културната революция е провалът на обявената „политика на Големия скок напред“, провеждана между 1958 и 1961 г. Тогава е обявен курс за строителство на „нов Китай“. Първоначално целта му е била да се укрепи индустриалната база и да се стигне до рязко подобряване на икономиката. За съжаление, това се превръща в една от най-големите трагедии за китайския народ. „Големият скок напред“ струва на Китай поне 70 милиарда долара, а 45 милиона души умират от глад. В крайна сметка започва да се формира опозиция, ръководена от Лю Шаоцъ и Дън Сяопин. Мао, осъзнал, че положението му е несигурно, започва политика на масов терор.

Началото на Културната революция съвпада с поредната „кампания за самокритика“, която се състояла в това масово китайците, включително членовете на комунистическата партия, да изложат грешките си пред партията в писмена форма. През това изпитание трябвало да премине дори председателят на Китайската народна република към момента Лю Шаоцъ. Мао използвал „покаянията“, за да се разправи с опонентите си.

На XI пленум на ЦК на Китайската комунистическа партия писмото на Лю Шаоцъ било прочетено публично и той бил отстранен от длъжност и изпратен в домашен арест. Последвали множество разпити на бившия председател на републиката и неговото семейство. Под прозорците му се събирали демонстранти в подкрепа на Мао. В крайна сметка той бил изпратен в затвора, където умрял 2 години по-късно.

Културната революция започва и с пламенни призиви във вестниците, управлявани изцяло от партията.

„Решително, радикално, изцяло и напълно да изкореним господството и зловредните замисли на ревизионистите! Да унищожим чудовищата – ревизионисти от хрушчовски тип!“, пише в един от централните китайски вестници през юни 1966 г.

И тъй като няма ясно определение кои точно са класовите врагове на пролетариата в този момент, започва война на всички против всички. Най-много обаче са притиснати бившите едри собственици, духовенството и интелигенцията. Начело на „борбата“ са младите бунтари – хунвейбини (ученици и студенти) и заофани (млади работници).

Те започват да формират организирани банди и да търсят „ревизионисти“. Подхващат първо тези, които са най-близо до тях – собствените си преподаватели, местните власти и прочие. Заловените „врагове“ са подлагани на унижения – слагали им шутовски шапки, боядисвали лицата им и ги подлагали на всякакви издевателства.

Маршал Лин Бао, дясна ръка на Мао, коментира действията им с думите:

„Това е велик замисъл, гарантиращ бъдещето ни за 100 години напред. Хунвейбините са небесни воини, които побеждават главатарите на буржоазията“.

Пекинските вестници наричат всички, които се обявяват против политиката на Мао, „шарещи по улицата плъхове“ и открито призовават опозиционерите да бъдат убивани. Било забранено да се арестуват хунвейбини, дори когато убиват публично.

Студент, член на хунвейбинска банда от онова време, пише:

„Някои преподаватели не издържат критиката и борбата, и умират дори в наше присъствие. Не изпитвам никаква жал към тях, нито към тези, които скачат от прозорците или се хвърлят в горещи извори и загиват, сварени живи.“

Хунвейбините били и подпомагани от държавата. Министерството на транспорта им отпуснало специални безплатни влакове, за да пътуват из страната „за обмяна на опит“.

Практически бил спрян целият културен живот на Китай. Закривали се книжарници, било забранено да се продават каквито и да е книги, освен книжката с цитати на Мао. Тя станала оръжие не само в идеологически, но и във физически аспект. Били регистрирани множество случаи, когато с тази книга с твърди корици били убивани видни партийни дейци, които „имали нужда да се изкара от тях буржоазната отрова“.

В театрите се играели само „революционни опери от съвременния живот“, написани от съпругата на Мао – Дзян Цин. Така се осъществявала кампанията по „социалистическо превъзпитание“.

Били унищожени всички декори и костюми на Пекинската опера. Изгаряли манастири и храмове, била съборена част от Великата китайска стена. Това пък било обяснено с недостиг на строителен материал за „по-нужните свинарници“.

Често хунвейбините нападали хора, които просто си вървели по улицата. Мнозина били спирани и от тях се искало да цитират Мао. Режели плитките на жените и бръснели до голо тези с боядисани коси. Късали направо на улицата твърде тесните дрехи, събували „неподходящите“ обувки на минувачите. Често сваляли табелите на магазини заради „неправилни имена“. Нахълтвали в домовете, за да провеждат „обиски“ и да докажат неблагонадеждността на стопаните им. Мародерството било обичайно явление.

Повечето хунвейбини били деца от бедни и провалени семейства, приучавани отрано на жестокост и подчинение. Но скоро в техните среди настъпило разслоение. Разделили се на банди от „червени“ (от семейства на интелигенция и работници) и „черни“ (от семейства в крайна бедност или сираци) и започнали да враждуват помежду си.

В крайна сметка станали неуправляеми и Мао се принудил да изпрати армията срещу тях. Доскорошните „двигатели на революцията“ били обявени за „некомпетентни“ и „политически незрели“. Отрядите на хунвейбините били официално разпуснати през септември 1967 г. Главатарите им били изпратени на работа в селското стопанство, а някои били публично разстреляни.

Друга кампания в рамките на Културната революция била появата на „школите за кадри“. В 106 училища в 18 провинции започнали да се обучават 100 хиляди чиновници, които да запълнят държавните учреждения. Системата на обучение включвала физически труд, теория и организация на производството.

Друга кампания предвиждала изпращането на студенти, работници и войници в селата. Тя била наречена „Нагоре в планините, надолу в селата“. Целта била да се отдалечат неудобните от центровете на властта. На репресии били подложени повече от 350 хил. души, две трети от които били монголци. След като започнали масовите изселвания, се появили и вълнения сред етническите малцинства. За потушаването им били екзекутирани 14 хиляди души.

В крайна сметка от Културната революция пострадали пряко повече от 100 милиона души, сред тях 5 милиона членове на партията. Те били заменени от фанатични последователи на култа към Мао.

Била унищожена значителна част от културното наследство на Китай – хиляди древнокитайски исторически паметници, книги, картини, храмове, манастири и тибетски свещени места.