Органистът Камерън Карпентър (1981) гостува на 20-ия Салон на изкуствата на НДК – реално мениджърско попадение, което, естествено, без средства не става. Понякога и у нас парите действително отиват там, където трябва, а случаят с концерта на Карпентър е точно такъв.
Защото той далеч не е известен с това, че е „лошото момче на органа” (родните PR-умове продължават да си мислят, че само скандалната реклама привлича слушателя в залата). Известен е най-напред с феноменалното владеене на инструмента и с решимостта да излезе извън традиционния органов репертоар, най-вече със свои транскрипции на симфонична или клавирна музика. Това, че има различен, дори екстравагантен спрямо представата за класически органист външен вид (с пънкарска прическа „петел” и вид на рокер), няма никакво значение. Или може би е някакъв предварителен, личен анонс за нестандартния му инструментализъм. Досега е направил транскрипции на повече от 100 големи симфонични творби; композира още от студент, мисли широко жанрово и като че ли иска да изсвири колкото се може повече музикална литература. И да я представи на колкото се може повече меломани по света. За целта му е изработен преносим, сглобяем дигитален орган по негов проект. Този инструмент, с който той изглежда като сраснат (тук това клише е задължително), му дава възможност да бъде максимално и свободно мобилен.

Камерън Карпентър
В програмата, наречена „Всичко е суета”, която представи на концерта си в зала 1 на НДК, оригиналните композиции за орган бяха неговите „Песни и парафрази – от Гершуин до Патси Клайн” и особено популярната „Музика за въображаем филм”, после – Коледните вариации за орган, оп. 20, на френския композитор и органист Марсел Дюпре. (Дюпре живее до 1971 г., също е бил наричан Паганини на органа – този род лексика не предполага оригиналност). И, разбира се, Бах – в случая Прелюд и фуга в ла минор. Бах и Дюпре бяха център на първата част от програмата на Карпентър – два подхода към спецификата и традицията на инструмента. Но още първите звуци от Празничната увертюра на Шостакович, с която започна концертът, задават смисъла на Карпентъровите обработки за орган – фактурата се преобръща през темброво разчленяване и се събира отново, съвсем различна и чрез неговите регистрови решения.
На този орган възможностите за бърза смяна на регистъра очевидно са повече, една опция, която се използва максимално и абсолютно свободно от Карпентър. Към нея се добавя изключителната му работа с петте мануала, както и феноменалната педална техника. Звукът е всякакъв – фокусиран, разлят, тънък и абсолютно обемен, всепоглъщащ. Самият орган е конструиран по негов проект от прочута фирма и освен мобилността си, има много други качества. Така конструиран, той дава възможност за по-мобилен и по-скоростен подход на изпълнителя по отношение на самия него. Това се чува първо и най-вече откъм педалиерата.
Педалната си техника Карпентър демонстрира изумително в транскрипцията си на т. нар. малък революционен етюд от Шопен (оп. 10 № 12), в която краката изпълняваха блестящо функцията на лявата ръка в клавирния оригинал. Всъщност, той показа свои идеи за звуково преображение на три от етюдите, оп. 10. Най-забележителна метаморфоза в звука претърпя първият, в който цялото тоново движение премина като едва доловим шепот върху клавишите с деликатно тембриране – миг импресия, който те държи дълго със звуковия резултат.
Композициите, които Карпентър бе избрал от своето творчество, бяха в полето на американския мюзикъл и на приятна филмова музика, която те води повече към френската традиция. Завърши с транскрипцията си на Четвъртата клавирна соната на Скрябин, чието преображение бе драстично. Тъкмо върху Скрябиновата музика Карпентър развихри своята темброва фантазия. Цветността стана осезаема, видима, неуморна, неспираща, задъхваща се, неистова. В някаква степен те отвлича от музикалния текст, вече не го следиш, а се стараеш да уловиш, да дефинираш всяка от скоростно прииждащите бои върху платното. Дори се получава усещането, че в момента му идват идеи по отношение на регистровката. Зашеметяващо и шокиращо звукопроизводство, което достига до слушателя с някаква спортна страст, обладаност, свирене „на ръба”. Музика в сянката на органа.
След Скрябин първият му бис „удари” марша на Джон Суса „Звезди и райета завинаги”, след което последва… Вагнер с увертюрата към Майстерзингерите.
С тази симпатична репертоарна еклектика Карпентър иска и съвместява видове музика. Прави го много убедително, прави го привлекателно… Просто е страхотен инструменталист с впечатляващи радикални идеи. Чрез тях органът живее друг, различен живот – в много повече стилове и почерци. И им дава шанса за поредното преображение.
Бел. ред. – анализът е публикуван във в. „Култура“. Заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Музика в сянката на органа“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение