Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Когато културата за малко спре…

Избликът на диригента Найден Тодоров след изпълнението на цигуларя Максим Венгеров

Диригентът Найден Тодоров в изпълнение на Камерна симфония в до минор от Дмитрий Шостакович. Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония - Когато културата за малко спре…

Диригентът Найден Тодоров в изпълнение на Камерна симфония в до минор от Дмитрий Шостакович. Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония

Класическата музика е консервативно изкуство, етикетът в което е един и същ от десетки и стотици години. В концертните зали не е прието да се говори, езикът е единствено музикалният. Дори покашляне не е желателно, за да не развали хармонията, създавана от оркестъра на сцената. Програмата на концерта е известна предварително; ако желае, публиката може да научи повече за произведенията от малките книжки, отпечатвани специално за всяко събитие. Какво наложи ритуалът да бъде нарушен сега, на 11 февруари, в Зала „България“?

Този ден бе извънредно хубав за българската публика, която не си позволява много събития от началото на пандемията насам. Хубав бе и за Софийската филхармония, защото посрещна желан по цял свят гост: виртуозния руски цигулар Максим Венгеров. Концертът видимо и за него бе особено важен – Венгеров изпуснал полета за България, пристигнал с частен самолет, при това не в последния момент, за концерта, а да излезе на сцената и на генералната репетиция, на която по изключение бе допусната публика. И не, не го е направил, защото има малко концерти заради коронавируса, Венгеров има предостатъчно ангажименти въпреки коронавируса. Просто в това тревожно време всяка среща с културата означава много повече както за него, така и за всеки от нас.

Посрещнат още преди началото с по-продължителни от обичайното аплодисменти, Максим Венгеров изпълни Първи концерт за цигулка на Дмитрий Шстакович. Музикалните критици могат да говорят дълго и широко за изпълнението, а ние, зрителите, го „коментирахме“ ръкопляскайки – по-дълго, по-широко и по-шумно от обичайното.

Вижте още: МАКСИМ ВЕНГЕРОВ: ГОТОВ СЪМ ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ ДА СЕ ВЪРНА В БЪЛГАРИЯ

След него ни очакваше още едно произведение на Шостакович. И една импровизация. Найден Тодоров излезе на диригентския подиум, но не се обърна с гръб, а погледна към публиката и заговори. Даде свобода на своята емоционална натура, на своя вътрешен глас, на своето безпокойство от неясното бъдеще – от загубата на нормалния живот, която всички се опитваме да заглушим с преживявания като този концерт.

Предлагаме ви пълния текст от словесната прелюдия на Найден Тодоров към рядко изпълняваната Камерна симфония в до минор от Дмитрий Шостакович.

„Предполагам, че някои от вас си задават въпроса защо това не беше финалът на концерта, какво още може да се изсвири? Истината е, че присъствието на Максим Венгеров и на артисти като него на тази сцена ни показва какъв може да бъде животът. Ние решихме обаче да обърнем програмата и да ви покажем сега една друга версия на живота – такъв, какъвто много от нас не желаем да бъде. Когато Шостакович е писал тази музика, той е писал Реквием за самия себе си.

Днес ние живеем в особено време. Ако се огледаме какво се случва по света, виждаме как хората се борят за своето здраве. Виждаме обаче и как в тази борба те решават, че някои неща могат да останат встрани. Тези неща постепенно отмират, защото онова, което не е в нашето съзнание, онова, което не е в нашето сърце, умира.

Попитаха ме съвсем наскоро, какво толкова може да се случи, ако културата за малко спре? Мога да ви отговоря: културата в последните години се превърна в бизнес. Ние кандидатстваме по проекти, на нас ни трябват билети (благодаря ви, че сте тук). Ние работим като предприятие. Културата малко по малко дава ход назад и хората губят своята емпатия, своето усещане за съпричастност към близкия и към далечния. Виждаме резултата от това днес навсякъде по света – разделение. Това е думата на днешния свят: разделение. Културата е онова, което може да ни върне желанието да бъдем всички заедно, независимо какви са мненията ни по различните въпроси. И голямата опасност е да загубим изкуството, да загубим културата.

Чайковски е писал прекрасна музика, Рахманинов е писал прекрасна музика, но Шостакович е написал не музика, а предупреждение към всички нас. Това, което ще чуете сега, е онова, което не искаме да ни се случи.“

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах