Когато леля Вирджиния Улф пише за деца, папагалът крещи

Книга от Вирджиния Улф като подарък за първолаци или ученици във втори и трети клас? Звучи претенциозно, но всъщност не е точно така. От няколко дни на книжния пазар у нас е детската история „Вдовицата и папагалът”, съчинена от писателката по заръка на племенниците й.

Приказката излиза за първи път в България във великолепен превод на Иглика Василева и с илюстрации от Чавдар Николов. Идеята и реализацията е на издателство „Лист”, което включи творбата в поредицата си „Детски шедьоври от велики писатели”.

„Топъл, капризен бриз, който духа от югозапад и носи изумителна радост” – така изглежда Вирджиния Улф в очите на 12-годишния си племенник Куентин Бел през 1923 г. По онова време тя все още не е написала най-известните си романи „Мисис Далауей”, „Към фара” и „Орландо”, но пък е е изградила авторитет с книгите „В открито море”, „Ден и нощ” и „Стаята на Джейкъб”.

Куентин и брат му списвали семейното вестниче The Charleston Bulletin и помолили леля си за помощ. Очаквали от нея причудлива и дори неприлична приказка. Резултатът ги разочаровал, защото леля Вирджиния им предложила класическо четиво със задължителната поука – ако се държиш добре и учтиво с животните, те ще ти отвърнат със същото.

Сюжетът върви по петите на възрастната вдовица госпожа Гейдж, която неочаквано получава в наследство 3000 лири от стиснатия си брат. Когато отива да си вземе богатството обаче, се натъква само на папагала Джеймс и неговия крясък „Не вкъщи! Не вкъщи!”. В крайна сметка всичко свършва като в приказка, тоест много добре.

През 1923-а тази история не се харесала особено на племенниците на Вирджиния Улф и след публикацията в семейния вестник те повече не се върнали към нея. Чак 60 години по-късно порасналият, помъдрял и остарял Куентин осъзнал, че „Вдовицата и папагалът” предлага повече, отколкото той е открил в нея навремето. Като дете я определил като „подобряваща се история” в традициите на викторианска Англия. Десетилетия по-късно той намерил скрити пластове в нея. Като управител на наследството на Вирджиния Улф Куентин издал наново творбата й за деца, но вече не във вестник, а в подобаващ том, илюстриран от собствения му син – художника Джулиън Бел.