Юни 1997. Принс, по това време, е един от най-известните музиканти в света, славата на хитовете му от 80-те и началото на 90-те години все едно е достатъчна на него да се гледа като на певец във върха на кариерата му. И все пак, когато той получава телефонно обаждане от друг прочут човек, изоставя всичко и отлита да се види с него – с едва 48 часа предизвестие за срещата.
Това е мерило за почитта, която Принс питае към Мохамед Али – да замине незабавно от родния си Минеаполис към Вашингтон. Мерило е и за почитта на Али към Принс – да го посрещне като стар приятел, въпреки че това е първата им среща.
Мястото е петзвездният хотел „Хей-Адамс“. Причината – подкрепа за благотворителна кампания на Али за борбата срещу фанатизма.
Изключително малко вероятно
Мъжът, който ги представя един на друг, Дейвид Кларк, дава интервю за Би Би Си в неделя – два дни, след като Али почина на 74 години, и шест седмици след като Принс си отиде на 57.
Кларк е работил с боксьора по популяризирането на кампанията му през 1997-а. Знаейки, че екип на MTV ще бъде на откриването на инициативата, той предлага да потърсят подкрепа от Принс и се свързва с мениджъра му Лондъл Макмилан.
Вижте още: ОТМЪЩЕНИЕТО ЗА ЧЕРВЕНОТО КОЛЕЛО
Не че по това време Принс е известен като Принс, разбира се. През 1993-а той сменя името си със символ, а след това и на „Изпълнителя, известен преди като Принс“ – след спор със звукозаписното студио „Уорнър“, което отказва да пусне музиката, която изпълнителят желае.
Тогава и певецът излиза на концерт с думата „роб“, изписана на бузата му – в знак на протест срещу лейбъла, който притежава марката „Принс“ – всъщност рожденото му име.
„Бях чул, че Изпълнителя е фен на Мохамед Али, но никога не го бях срещал – казва сега Кларк. – Знаехме, че е изключително, изключително малко вероятно да накараме някой като него да каже „да“ и да пътува на свои разноски след покана в последния момент.“
Но Принс, или Изпълнителя, или символа, дори не се замисля да каже „не“. Мохамед Али е негов идол от детинство – самият той е сменил името си, след като е приел исляма, и заклеймил рожденото си, Касиус Клей, като „робско“.
„Аз не съм го избирал и не го искам“, казва тогава боксьорът.
„Мой приятел ми се обади преди два дни и ме помоли – казва пред журналисти Принс след пристигането си във Вашингтон. – Каза ми, Мохамед иска…, и аз отвърнах – „да“. Дори не го оставих да довърши. Можеше да каже „да окосиш моравата“, щях да го направя. Мохамед е моят герой. Моят герой, откакто се помня.“
„Трябва да го наричаш Изпълнителя“
Няколко часа по-рано Принс е пристигнал във Вашингтон и е предстояло да се срещне с идола си в неговата хотелска стая.
„Почука се на врата и там бяха Изпълнителя с неговия охранител – разказва Кларк. – На лицето му беше изписано изумление. Той видя Мохамед, в същия момент Мохамед видя него и възкликна: „Принс!“ Но дъщеря му, Хана, каза: „Името му е Изпълнителя и ти трябва да го наричаш Изпълнителя – или аз ще поискам той да ти вика Касиус Клей“. Тогава Принс почти скочи в ръцете му.“
Двамата прекарват целия ден заедно, а снимки ги показват да се забавляват като деца – на една от фотографиите Али си играе с косата и ухото на Принс, докато певецът гримасничи.
„Когато Принс влезе, те се свързаха магично – казва Кларк. – Мохамед каза на Принс, че иска да му покаже специален трик. Стана и се престори, че левитира. Принс извика: „Това е нищо!“, скочи на масата и започва да имитира същия трик. Бяха като деца. Бяха като двама мъже, които си проправят път в чужда земя. Автентичността на всеки от тях удивляваше другия.“
Вижте още: ИЗГУБЕНОТО ИНТЕРВЮ НА ПРИНС
Кларк обяснява още, че и двамата винаги са стояли в собственото си поле на дейност. Но също така и двамата, отстоявайки онова, в което вярват, професионално платили цената за него.
Али, през 1967-а, отказва да бъде мобилизиран във Виетнам, заради което по-късно му била отнета световната титла и му било забранено да се боксира за три години. Отглеждането на Принс – афро-американско момче в предградията в Минесота – също го е карало да вдига поглед към Али – син на бояджия от Кентъки в ерата на сегрегацията, казва Кларк.
„Надявам се, че те не само вдъхновяват, но и облагородяват и да окуражават и други хора да следват собствения си път – завършва Кларк. – Понякога може да е трудно, но в края се отплаща. И едно хлапе може да се огледа в тях и да знае, че е ОК да е различно.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение