Когато Пачино търси Уайлд

И закле ѝ се: Каквото и да поискаш от мене,
ще ти дам, даже до половината на царството ми.

А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам?
И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

Марк 6:23-24

Тези думи вдъхновяват десетки творци, от различни изкуства, с религиозни или модернистки възгледи, от Средновековието до днес. Отнасят се за Саломе, така и неназованата в Библията дъщеря на Иродиада и Ирод II, която изпълнява на празненство пред баща си т.нар. Танц на седемте воала и като възнаграждение получава главата на Йоан Кръстител на сребърен поднос.

Флобер, Моро, Хайне, Маларме, Щраус, Венето – всички те са претворявали в творчеството си библейския образ на сладострастието. Но може би най-известната репрезентация на Саломе е в едноименната пиеса на Оскар Уайлд – трагедия, която в края на XIX век е посрещната с бурно недоволство и цензура. „Саломе“ все пак е поставена за първи път на 11 февруари 1896 г. (и то не в Лондон, където е забранена, а в Париж, столицата на разврата). Тогава авторът ѝ вече е в затвора за непристойно поведение и содомия.

Почти един век по-късно, през 1992 г., зрителите на „Бродуей“ в Ню Йорк бурно аплодират спектакъла на Робърт Алън Акерман. Тогава като Саломе се появява Шерил Лий, а цар Ирод е Ал Пачино. За титана в актьорството обаче това не е просто поредна роля – ако беше, никога не би се появил филмът „Саломе на Уайлд“.

Режисьор, сценарист и участник – близо две десетилетия след превъплъщението си в Ирод Пачино създава документалния филм за пиесата на Оскар Уайлд. Заглавието е представено през 2011 г. на фестивала във Венеция, печели и наградата Queer Lion. А сега ще можем да го видим и в София – „Саломе на Уайлд“ е част от програмата на фестивала за документално кино, посветено на изкуството Master of Art. Единствената прожекция ще бъде на 22 април от 19 часа в кино „Люмиер“.

Пиесата на Уайлд не просто нарушава британските закони да не се показват библейски персонажи на театралната сцена. Неговата Саломе надхвърля обичайните представи за икона на опасната женска съблазнителност. В евангелията на Марк и Матей те дори са смекчени и момичето е лекосърдечно и просто наивно да се поддаде на коварността на майка си.

Но Уайлд превръща Танца на седемте воала в еротична вакханалия, плод на перверзната фантазия на Саломе към Йоан Кръстител – и в резултат, въпреки нежеланието на царя, той е екзекутиран, а главата му поднесена на сребърно блюдо към красивата девойка, вече фатална жена. За финал? Нейната целувка по студените му устни.

„Ах, ти не искаше да ми дадеш да целуна устните ти, Йоане. Е добре, аз ще ги целуна сега. Аз ще ги захапя със зъбите си, както се захапва зрял плод. Да, аз ще целуна устните ти, Йоане. Не ти ли казах?“ (пр.: Людмила Евтимова)

В дълбочината на религия, литература, политика, насилие и сексуалност навлиза Ал Пачино в изследването си „Саломе на Уайлд“ – и сам нарича филма един от най-интимните си проекти:

„От момента, в който Оскар Уайлд пише „Саломе“ преди повече от сто години, е имало много адаптации. Нещо се случи с мен, когато гледах тази пиеса на сцена. Усетих, че намирам приятел, някого, когото искам да познавам. Тази пиеса е пълна с опасности“.

Джесика Частейн, номинирана два пъти за Оскар и носителка на Златен глобус, е Саломе в документалния филм търсене. Но дали участията ѝ във „Враг номер едно“, „Южнячки“ или скорошния „Марсианецът“ са върхът в кариерата ѝ досега, или централната роля във взривоопасния ураган на гениите от различни векове – Пачино и Уайлд?

Вижте още: В ТЪРСЕНЕ НА МОЦАРТ, ГАБО И ФЕЛИНИ