Когато поетите започнат да убиват

Словашкият 71-годишен поет Юрай Цинтула извърши покушение срещу премиера на страната Фицо вчера, съобщиха световните медии. Появиха се множество спекулации за политическите възгледи на Цинтула, той бе обявен едновременно за краен либерал, но и за член на проруска групировка, разформирована през 2022 г. и пряко свързана с „Нощните вълци“ на Путин.

Без да влизаме в политическия дискурс, ви предлагаме да прочетете две от стихотворенията на Цинтула, писани преди години. Поезията обикновено разкрива най-дълбоко скритите мотиви на човешкото съзнание.

В сънищата

В сънищата. Бях свободен само в сънищата си.
Само в сънищата си говорех на тълпата.
В сънищата си не се страхувах да разкажа всичко
абсолютно всичко, което мисля.
В сънищата ми полицията ме търсеше.
В сънищата си сънувах бунтове.
В сънищата си бях готин и разбивах клетките.
Запалих факли в сънищата си.
Само в сънищата. Удрях мутри със учтив юмрук.
В сънищата. Чух рева на моите разбойници.
В сънищата. Обичах неистово чужди жени.
В сънищата. Пиех студено вино.
До дъното на бъчвите.
Само в сънищата ме боляха ръцете от оковите.
В сънищата ми ме биеха предизвикателно.
В сънищата. Хората ме съдеха
че с бури и порои призовавам гнева на господарите.
Че живея различно от другите.
В сънищата. Обесиха ме. Скриха главата ми.
Скършваха ме на колелото.
И въпреки това никога не ме пречупиха.
В сънищата. Като бунтовник, бандит
Загубих стотици пъти. И той спечели.
И всъщност… Всъщност
обикновено страдах.
Като хиляди други.

не плача

Вече не плача за живота.
Вече не плача от чувство за вина.
Вече не плача заради окови.
Вече не плача над мъртвите
Вече не плача никъде и за нищо.
Защото пораснах като мъж
който отвръща на удара.
За себе си. Дори и за другите.
Вече не плача.
И след като го доказах
вече плача тихо.