Когато премахнаха „Аз съм българче” от учебниците

Неистовият писък, че стихотворението „Аз съм българче“ ще бъде извадено от учебниците заради „позицията на „Свободна Европа“, всъщност отеква назад в миналото, преди повече от 70 години.

МОН: НЕ Е ОБСЪЖДАНА ОТМЯНА НА „АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ“ В УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Стиховете на Вазов наистина са били свалени от учебната програма в България. Това се е случило през 1947 година, когато властта на БКП и ОФ решава да „изтрие“ народния поет от паметта на обществото, защото го е обявила за „буржоазен и еснафски поет“.

Още през 1920 година, когато 19-ото Народно събрание гласува предложение за национално дарение за Вазов по случай неговата 70-годишнина, комунистите в парламента излизат със становище, че Вазов е шовинист и буржоа. Народният представител Миньо Станев от село Карабурун чете предварително подготвено изявление, в което нарича Патриарха „генералисимусът на българския национализъм в областта на поезията“. Илюстрира твърдението си с цитат от стихотворението „Пред Бялото море“:

Привет вам, класични талази,
привет вам от наший Балкан!
Не идем кат гости на вази,
а стигаме скъпий си блян.

„Всичко това са идеали на българската буржоазия и тези блянове са възпети от нашите поети, те са възпети и от първия български поет Вазов“, заявява Станев, а думите му са посрещнати с възторжено тропане по банките от представителите на социалистическата партия.

Въпреки това дарението за Вазов е одобрено. Комунистическите апологети обаче не спират с атаките си срещу поета. Марксисткият литературен критик Георги Бакалов в студията си „Иван Вазов и социализмът“ през същата тази 1920 година казва:

„Ако искаме да разберем отношението на Вазова към социализма и карикатурните фигури, които той дава в своите произведения за социалисти, ние обезателно трябва да имаме предвид класовия характер на неговата поезия, нейната еснафска същност. В днешната индивидуалистическа и декадентска ивица на нашата литература, ние знаем, че подобно материалистическо обяснение на поезията на най-крупния български писател може да възбуди силно негодуване. Но ние, социалистите, толкова малко сме навикнали да очакваме справедливо отношение от хората от отвъдния бряг, щото моралното възмущение на противниците не ще ни попречи да разчистваме пътя за едно научно обяснение на българската литература“.

В същата студия Бакалов противопоставя социалиста Ботев на еснафа Вазов и окончателно формира идеята за „буржоазно-еснафската“ линия в творчеството на Вазов. Посяга дори на „Под игото“, в което вижда изобразена „идилия на еснафската охолност“.

Позицията на социалистите е непоклатима дълги години и след преврата на 9 септември те се захващат да променят картината на родната литература, като оставят в нея само творби на поети марксисти. Така през 1947 г. за „народен поет“ е провъзгласен Димитър Полянов, а Министерството на образованието създава учебни програми, в които Вазов – буржоата и еснафът, не присъства.

Патриархът е „спасен“ по една случайност. През 1948 г., малко преди нововъведенията да станат факт, в СССР излиза монографията на акад. Николай Державин „Иван Вазов. Живот и творчество“. В нея руският академик нарича Вазов „велик народен поет на България“. Знакът, дошъл от Москва, е ясно разчетен. Социалистите, които през 1931 г. по случай 10-годишнината от смъртта на поета са публикували изявление, завършващо с думите „И иде денят, когато песните на Вазова вече не ще се четат“, внезапно стават огромни негови поклонници.

За 100-годишнината от рождението му са организирани всенародни тържества, Сопот е преименуван на Вазовград, започват да излизат статии, общият тон на които е „нашият Вазов не е оня Вазов, за когото говорихме преди“. Заглавията са патетични – Тодор Павлов пише „Иван Вазов – народен поет и класик“; Георги Караславов съчинява „Иван Вазов – борец за мир“; Людмил Стоянов слага подписа си под „Иван Вазов – двигател на нашата култура“; Пантелей Зарев вдига високо летвата със заглавието „Иван Вазов – писател, патриот и изобличител на английския империализъм“. Тогава се взима и решение да се филмира „Под игото“. Предприети са всички възможни начини да се изтрият наличните архиви с антивазови изказвания.

Но кулминацията на тържествата, които да почетат Иван Вазов по случай стогодишния му юбилей, идва с изпращане на тържествено писмо… до Сталин. То е прочетено на 8 юли от сцената на Народния театър.

„Софийското гражданство, свикано на тържествено събрание по случай 100-годишнината от рождението на големия български поет и писател Иван Вазов, изпраща Вам, скъпи Йосиф Висарионович, горещи братски поздрави. Българският народ твърдо и свято пази и ще пази патриотичните завети на нашия голям народен поет за искрена дружба с великия братски нам руски народ, за всеотдайност и преданост към нашата родина, за решителна борба против гнилата западна култура и империалистическата политика, която днес намира израз в откритата агресия на американския империализъм. Под благотворното влияние на руската демократична мисъл Вазов създаде произведения, които и днес вдъхновяват към трудови подвизи и всеотдайна служба на народа…“

Така започва поздравителният адрес, в който генералисимус Сталин получава признанията, дължими на Вазов, „генералисимуса на българския национализъм в областта на поезията“, както са го наричали комунистите преди.