Когато Радомир нападна София

„Днес, 27 септември 1918 г., българският народ скъса веригите на робството, катурна деспотическия режим на Фердинанд и неговите помощници, обяви ги за народни врагове, прокламира се за свободен, с републиканско управление народ и подава ръка на европейските народи за примирие и разбирателство. От днес цар Фердинанд и династията му и бившото правителство са свалени. Всички окръжни управители, околийски началници, коменданти, кметове и войнишки началници ще изпълняват заповедите на временното правителство на републиката.

Председател Александър Стамболийски
Главнокомандващ Райко Даскалов“

Това гласи прокламацията, обявена на днешния ден – 27 септември, преди 105 години, като апотеоз на Войнишкото въстание в края на Първата световна война. За няколко дни в рамките на Царство България се появява републиканско управление, начело на което застава бъдещият министър-председател на царството Александър Стамболийски.

Войнишкото въстание, предизвикано от тежкото положение на войската в края на войната, от липсата на продоволствия и военни успехи, започва на 22 септември. Въстанически отряди тръгват от фронтовите позиции към тила, за да накажат виновниците. Отряд от 200 души, ръководени от подпоручик Димитров от III Балканска дивизия, на 24 септември 1918 г. превзема Главната квартира на армията в Кюстендил.

На 27 септември 1918 г. в Радомир е разпространен позив от революционен комитет, в който е написано:

„Цели три години ние отстоявахме срещу многоброен противник. Много нещастие и лошотии претеглихме, голи, боси и гладни устоявахме на границите, воювахме за чужди интереси. Не искаме да плащаме на царя и неговите генерали, на българските думбази за това, дето ни избиват и смучат кръвта като кърлежи ненаситно. Затова, другари, в името на народното спасение ние, 30 000 души войници, се вдигнахме като идем и искаме да ги премахнем, да премахнем и техните закони, които са създадени против народа, а не за народа. Три години се бихме за тях, малко усилия нека пожертвуваме за нас си. Досега мрехме по заповед, сега и да умрем до един, но ще умрем за нашето добро, за нашето светло бъдеще. Да живее революцията! Да живее републиката!“

Малко по-късно, ръководени от тесните социалисти, предводители на въстанието разпространяват още един призив:

„Другари, всеки с оръжие към София. Там са разбойниците, които пазехме досега. Стига толкоз! Трябва да им покажем, че ние сме силата. Смърт на хайдуците! Да живее републиката! От местния революционен комитет“.

Въстанието се разгаря след поражението на българската армия при Добро поле. 15 хиляди български войници се изправят срещу дисциплинирана сила от 57 хиляди души от войските на Съглашението. По това време дневната дажба в българската армия е „400 грама ечемичен хляб със слама“. България е на ръба на първата си национална катастрофа.

Когато въстанието пламва, цар Фердинанд и правителството освобождават от затвора земеделските водачи Александър Стамболийски и Райко Даскалов, на които разчитат да омиротворят въстаниците и да ги върнат на фронта. Изпращат ги в Радомир, където се срещат с войниците и призовават за „благоразумие“, като обещават „пълно опрощение“. Райко Даскалов обаче отива във войнишкия лагер и решава да оглави въстанието. Именно тогава той огласява декларацията, в която обявява Александър Стамболийски и себе си за ръководители на новата република.

Прокламацията е посрещната с неописуем възторг от въстаниците. Започва формирането на републиканска гвардия. До вечерта на 27 септември са организирани 8 пехотни дружини, две картечни роти с две оръдия. На 28 септември първите части на новата армия на Радомирската република, съставена от около 18 хиляди бойци, тръгват към София. Посрещнати са от многочислени добре въоръжени правителствени отряди и елитни германски части. Въпреки проявения героизъм, въстаниците са разбити. На 2 октомври 1918 г. Радомир е превзет и самопровъзгласената република престава да съществува.

Войнишкото въстание води до абдикацията на цар Фердинанд, който отстъпва престола на сина си – цар Борис III.