Когато реставраторите стават маникюристи

Рядък шанс ще получат посетителите на Музея в Петрич да наблюдават на живо процеса по реставрация на статуята, намерена в клоаката на античния град Хераклея Синтика. Изящната скулптура може да се види в залите на институцията така, както я намират археолозите. Тепърва реставраторът Китан Китанов ще работи по връщането на блясъка ú от времето, преди да попадне в отходния канал на историята. Така публиката ще получи изключителна възможност да надникне в света на реставрацията, в който обаче не всички процеси протичат така явно. 

Далеч от погледи на музейни посетители и телевизионни камери, младите магистри реставратори са принудени да се борят за занаята си цели осем години. Студентите, завършили магистратура по „Реставрация“ в Националната художествена академия, не могат да упражняват след завършването си професията поне три години заради изискване за допълнителен стаж – истинско изпитание за мнозина от младите хора, които се преориентират като маникюристи, фризьори и детегледачи.

Консервацията и реставрацията трябва да се извършват от добре обучени специалисти – хора със специално образование и диплома, която им дава право легитимно да се докосват до културните ценности на страната. Завършилите катедра „Реставрация“ обаче се оказват заключени в Параграф 22 заради действащото законодателство, според което реставрация на движими културни ценности могат да извършват само лица, вписани в специален Регистър по чл. 165, ал. 1 от Закона за културното наследство.

Едно от изискванията за вписване е 3-годишен стаж под ръководството на регистриран по същия член реставратор. За времето си като стажанти магистрите по реставрация получават малки – или изобщо никакви – възнаграждения и работят на граждански договор и твърде малка част от завършилите имат търпението да издържат в административния кръг, преди да получат възможност да упражняват пълноправно специалността си.

Условието за 3 години стаж е безсмислено, казва пред „Площад Славейков“ доктор Росица Манова, специалист по реставрация и оценка на културно-исторически ценности. Обучението в Националната художествена академия продължава пет години, като влизането става с два изпита по рисуване. Както е заложено в програмата, студентите практикуват занаята всеки семестър под наблюдението на преподавателите си.

В резултат на допълнителното условие за стаж някои реставратори емигрират, за да практикуват свободно в чужбина, а по-голямата част от абсолвентите се преориентира професионално. Често се случва магистрите по реставрация да се реализират не в музеи и галерии, а в салони за красота като маникюристи и фризьори – наблюдение на д-р Манова, което споделят още доц. Стефан Александров, археолог от Националния археологически институт с музей – БАН, и източник на „Площад Славейков“, магистър, завършила НХА наскоро, но пожелала да остане анонимна.

Към момента в Регистъра (достъпен онлайн в сайта на МК) фигурират общо 682 души, които имат право да извършват реставрационна дейност. Едва около 110 от тях (или около 17% от общия брой) имат образователна степен „магистър“ по специалността „Консервация и реставрация на културно наследство“.

„Огромната част от останалите лица, вписани в Регистъра, са архитекти или специалисти с друго висше образование, а според публикуваните данни 20 от регистрираните са най-вероятно със средно образование – отбелязват д-р Манова и доц. Александров. – Тоест към настоящия момент над 550 архитекти, ВиК-специалисти, такива по озеленяване или специалисти със средно образование имат право да реставрират движими културни ценности като стенописи, икони, керамика и метал, а завършилите „Консервация и реставрация на културно наследство“, но без 3-годишен допълнителен стаж – не.“

Междувременно един музей трудно може да съществува без лицензиран реставратор, тъй като според закона дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности в музеите, висшите училища, научните и културните организации може да се извършват само под ръководството на лице, вписано в Регистъра. Понастоящем в Регистъра на музеите, поддържан от Министерство на културата, има 471 вписвания, от които поне 300 са същински музеи или галерии.

Заради липсата на достатъчно кадри, не във всяка институция по експонатите работят дипломирани реставратори, изтъква д-р Манова.

„Работя като експерт по културни ценности и виждам какво се случва – казва тя. – Върху тях се упражняват хора без образование, експериментира се. Когато трябва да се направи една техническа експертиза, която да ни даде знания за това как е изработен един артефакт, ние срещаме артефакти, наплескани отгоре с какво да е. Това е недопустимо. Има и артефакти, които изобщо не се реставрират. На практика ние вече нямаме реставратори, те се отказват всеки ден.“

Наличие на реставратори се изисква също и на теренните археологически проучвания, които са в разгара си през лятото. Годишно броят на археологическите проучвания в България (редовни или спасителни) надвишава 200. Работата обаче далеч не се изчерпва с това и продължава и след експонирането на един артефакт пред публика, като неговото състояние продължава да се следи отблизо.

Когато един млад реставратор започне работа в музей, очакванията са, че той ще може да се опре на експертизата на свой по-опитен колега. В практиката обаче това се случва твърде рядко, потвърждава за „Площад Славейков“ магистър реставратор, завършила наскоро НХА. Понастоящем тя все още не фигурира в Регистъра, но това вероятно няма никога да се случи – специализира в един от големите национални музеи в София, но планира изцяло да напусне професията заради обидно ниското заплащане. Като специализант в сферата на археологията, и по-точно в реставрацията и консервацията на керамични съдове, тя получава едва 1300 лева.

Изискването за 3-годишния стаж със сигурност е проблем, казва тя, но по-големият е възнаграждението в сферата, което не се променя драстично дори при вписването в Регистъра. Младите реставратори от същия випуск цитират куриозен случай – момиче, прясно завършило специалността в НХА, започва работа в музей в Бургас, откъдето спешно търсят специалист заради голямата колекция. Оказва се обаче, че екипът от реставратори в институцията се състои… единствено от нея самата. След месец-два на позицията, момичето напуска, но впоследствие дори получава акт от Министерство на културата, че е упражнявала професията си без надзор от реставратор, вписан по Регистъра.

И д-р Манова, и доц. Александров са категорични, че изискването за стаж на завършилите „Реставрация“ трябва да отпадне.

„Трябва да се промени нещо в закона, крайно време е – казва д-р Манова. – Защото реставраторите няма какво да работят. Познавам достатъчно хора и когато си говоря с младите, те твърдят, че са се объркали. Познавам хора, които станаха гледачки на деца, заминаха за чужбина, хванаха се маникюристки. България в даден момент ще остане без реставратори и ще търсим специалисти от други държави. “